Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им.

Поезията на Бойко Пенчев е активно пародираща не просто заради работата с цитати, която извършва, а заради добре овладения патос, който сигнализира за цитатните вмятания и контролира зоните на тяхното насочване.

Книгата, с която известният поет пита “Ще се скъса ли Млечният път?”, съдържа паметни стихотворения, писани през годините и намерили наистина още по времето на своето първо издаване възторжена публика, както и публицистични текстове, обединени под заглавието “Есета и притчи”, а също и три драми: “Последната нощ на Сократ”, “Другата смърт на Жана д’Арк”, “Тайното евангелие на Йоан”.

Книгата на Йордан Велчев “Сияе” се отличава с епичния ритъм на дългите стихове, разнообразявани ту с авторефлексивните по отношение на “аз”-а въпроси, ту с обособяване на “обяснителни” фрази в интонационни ниши. Това редуване е с особена смислова натовареност в поемата “Мишена”. Градът присъства навсякъде в “Сияе” не просто като декор и не като “естествена среда”, а като паралелен съчинител на стихове със своя собствена емоционална амплитуда и със свои собствени открити въпроси.

Поезията и изобщо фигурата на Катя Сариева е добре позната на поколения творци и особено на тези от тях, които по един или друг начин са били свързани с артистичната пловдивска среда. Стихосбирката "Сърце оцеляло" представя поетическите цикли "Странни пътувания" и "Моето време е в летежа".

Луксозно издадената стихосбирка "Елегични изповеди" обхваща както вече известни, преминали с успех през годините сред българската публика стихове, така и по-нови произведения на поета. Както обещава заглавието на книгата, цялостната атмосфера е наситена с тъга по отминалата (или незапомнената) младост, по непостижимото, изобщо с екзистенциалното усещане за края.

В стоте фрагмента на ”Ноев ковчег” пред очите ни се изгражда една цялостна “поетика”, която няма нищо общо с нормативните изисквания на този род съчинения. С позициите си “Ноев ковчег” на А. Баев не напомня нито за класицистичните забрани, нито пък за модернистичните доктрини или актуалния литераторски жаргон.

“Дневникът на господин Самотен” на Николай Заяков е много интересна стихосбирка, която независимо от това че цитира жанра на дневника, пулсира между публицистичното и лиричното, носи в себе си полемични заряди, готови във всеки момент да взривят привидно спокойния епически тон.

Стихосбирката на Искра Ангелова "Куцият ангел" съдържа три поетически цикъла: "Сред вас живея", "Опалена от слънцето на рая" и "Покрай синора".

Поетическият глас на Калина Ковачева се наложи и утвърди сред твърде многобройните лирически дарования на българското съвремие. В своите търсения поетесата върви по свой собствен път, със свой собствен ритъм и темпо тя постепенно надгражда нови и нови черти в творческия си натюрел.