Без да са си поставили за цел да създават учебно помагало авторите Росица Ячкова и Тодор Петков са разказали по интригуващ начин патилата на една въпросителна из шарения свят на препинателните знаци. Получила се е история в думи, цвят и картина, която несъмнено ще допадне и на децата от най-различни възрасти, и на родителите с чувство за хумор и отношение към качествените книги за деца.
Заради оригиналните си илюстрации “Приказка за въпросителната” е чудесен подарък за малки деца, които още не могат да четат. С малкото си текст тя е идеална и за онези, които тепърва усвояват четенето. Историята, в която увлекателно са представени ролята и значението на препинателните знаци, прави “Приказка за въпросителната” ценна и за по-големите деца, които се борят с пунктуацията, а родителите несъмнено ще харесат съвета на двете точки:
– Ето какво ти трябва:
сън, почивка и здрава храна.

Летен ден. Всичко е в искрящо, весело, златно жълто – житата, слънчевите зайчета, поточето, игликата, човката на врабчето, къдриците на детето, жълтурчето... „И се завърта земята във кръг – жълта, подобна на пресен жълтък...“
Образите и стиховете са от последната детска книжка на Мая Дългъчева с римувани приказки „Пъстри приказалки”. Всъщност всички детски книжки на Мая и двете й стихосбирки за възрастни „Семки от ябълката“ (2000) и „Друга приказка“ (2005) са подобни на пресен жълтък... Защото са обратното на запъртък. От тях винаги изскача пиленце. Винаги блика живот.
Това не значи, че са фанфарно или фанфаронски бодряшки. Противопоказен им е програмираният хепиенд. Не приличат и на крайпътно заведение на „Хепи“ – да хапнеш надве-натри, макар и вкусно, и да продължиш пътя си. Те, приказките, са пътят. В тях нещата не са наблюдавани, не са описани и, пази боже, хербаризирани, пък дори и като четирилистна детелина. Всичко в римуваните приказки на Мая става в момента, тече, свети, скача, пее, пропуква черупката на яйцето и се търкулва по пътя. Понякога летейки. На нас, нейните малки, по-големи, най-големи и пак малки читатели, ни порасват крила. Не ставаме ангели – ставаме малко по-бели. И по-цветни.
По-цветни – като пъстри приказалки. Благодарим ти, Мая!

Главни герои в тази книжка с весели стихове и гатанки за умни глави са Смехът, Закачката, Изненадата, Доброто настроение, Жизнеността и неповторимото Удоволствие, което може да донесе единствено Радостта, че децата са най-възторжените първооткриватели на заобикалящия ги свят. В него има не само кухненски слонове, зелени прасета, рибари на сухо, но и още много други небивалици от приказния свят на детството, за който и възрастните често си спомнят с вълнение.

"За деца се пише също като за възрастни, но по-трудно" – казва английският писател Марк Хадън, който през 2003 г. взе две литературни награди за възрастни с “книга за деца”. Хадън по всичко личи е прав – списъкът с добри детски книги се обновява доста по-рядко от качествените заглавия за възрастни.
“Весела чета с боси крачета” по текст на Зоя Василева и рисунки на Яна Левиева има всички шансове да се нареди на рафта с любимите детски книги.
Крачетата на веселата чета от заглавието вероятно са боси, понеже авторките са успели да влязат в детските обувки и да видят света през отворения, любопитен детски поглед, който иска да знае всичко, и прави неочаквани връзки между нещата. От тях познатият свят изведнъж добива поетични очертания. Зоя Василева е наясно, че за да говориш на детето, трябва да се изравниш с ръста му, да си честен и да избягваш фразата “още си малък, за да разбереш”. Освен за деца, “Весела чета с боси крачета” е за детето у родителя. Тя е и за съвременните информирани и знаещи градски деца, и за работещите им родители, постоянно надбягващи се с времето и умората.

Вратар с помощник

На Гого занапред
ще може само
със шут далечен
гол да му се вкара.
Защото заедно
със него вече
вратата пази
злото куче Шаро.

* Този път книжката със стихчета и гатанки от Дядо Пънч е двулицева (за тези, които обичат повече кучетата, художничката Капка Кънева е предвидила истинска маска на куче, а за всички останали - любителите на котета - маска на котка).

   Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна-равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата ú изглеждаше неподвижна.
   На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така ú се искаше да побъбри с някого!
   — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма!
   Жечка не можеше да се види, но ужасно ú домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма глава и опулени очички. Но само след няколко дни до главата и на опашката ú се появиха смешни, сякаш недовършени крачета. После опашката падна от само себе си. Жечка вече можеше не само да плува, но и да подскача, колкото си иска. И още нещо: тя откри, че може да пее! Или да квака, както бихме казали ние...

Никола Русев е театрален драматург и режисьор, филмов сценарист. "Приказка за Стоедин" е литературен вариант на неговия сценарий за многосериен телевизионен филм "Жива вода" – проект, който остава неосъществен. Автор на илюстрациите в книгата е художникът Теодоси Киряков. "Приказка за Стоедин" е съвременно изпробване на големите възможности на народната приказка.

Очарователна книжка от Мария Илиева (повече популярна като Маша Илиева), която с непретенциозни средства не само ни запознава с изкуството балет, но ни разказва и за това колко много труд стои в отстоянието между детската мечта на всяко момиченце да стане “барелина” и званието “прима балерина”.