Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, конници, тръбящи ангели, глобален срив. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди. 

Още преди излизането си VISUAL CUT BULGARIA донесе на автора си Андреан Нешев многобройни награди, номинации и участия в различни изложения за дизайн, включително и голямата награда на Първото биенале на българския дизайн. Въпреки, че е с 23 различни корици, VISUAL CUT BULGARIA има ясно откроена физиономия и идея. Книгата е разрез на случващото се в българската визуална среда. Чрез работите на 23-ма автори, работещи в различни полета на комуникационния дизайн, Андреан разказва една увлекателна история, която всеки път се сглобява по нов начин.
Иновативният замисъл и начинът на представяне бешe забелязан от международното жури на Първото биенале на българския дизайн.
VISUAL CUT BULGARIA е първият модерен опит за представяне на случващото се в дизайна у нас. Книгата използва в пълнота съвременни изразни средства и по адекватен начин работи с кирилицата – една от основните характеристики на България – поставена в контекста на латиницата.

Бай Ганю е универсален общочовешки тип на „зооегото” у човека социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на „междинните” общества, където  съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни тоталитарни идеологии и технологии на властта.

„НЕБЕСНА КРЪЧМА”

С неотразимата си актьорска игра, добре конструиран авторски текст и философски отправки „Небесна кръчма” стана хит още при първата си среща с публиката.

Мариана Митева, в. "Демокрация"

„ЗЕЛЕНО”

...Дивата свобода! Свободата! Хубава тема, разглеждана обикновено в светлината на нейния интелектуален образ! Казва се дори, че едно от неизменните неща, към които се стреми човек, е свободата да се изразява. Но кой се е замислял за свободата като физическа, а не само като духовна необходимост?
Българска трупа го направи в своя спектакъл “Зеленодиво” (Театър “Алма Алтер”, България. Постановка на режисьора Николай Георгиев. Участие на Международния фестивал на експерименталните театри в Кайро, Египет, септември, 2003).
...Именно третирането на физическата свобода е новото! Животните, както и телата, могат да разкъсат оковите на физическата зависимост, на насилието. А щом въпросът се отнася до този вид свобода, какво по-възпламеняващо от тяло, постигнало или възвърнало си свободата? Тяло, изразяващо се на присъщия му физически език?

Раня Адел, „Дива свобода!”, сп. „The Experimental”, Кайро,

„КУЧЕ В БАНЯТА”

Един спектакъл за:

ЛЮБОВТА: Тази, внезапната, която ни грабва като вихър. Тази, трагичната: полет в бездната. Тази, с която живеем цял живот, защото продължава рода.

ПРИЯТЕЛСТВОТО: За приятеля, който така нелепо си отива. За приятеля-измамник. За приятеля, без когото не можем. За приятеля, когото не познаваме.

РОДИТЕЛИТЕ: С които неизбежно се разделяме, но оставаме завинаги заедно. И за децата, които ни отглеждат.

За Мъжа – който иска да бъде. За Човека – за когото животът е едно окопитване. За Императора на една несъществуваща империя. За Госпожата от „Драма за разлагаща се Дама”...

НО ПРЕДИ ВСИЧКО: За все още неродените мигове на един актьор. За един актьор по призвание. Актьорът, който ни кара да се чувстваме горди, че го има, че играе тук, за нас...

Текст от програмата на спектакъла в Драматичен театър – Пловдив,
режисьор Николай Георгиев.

„Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената.
Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...”

Стефан Цанев

Ангел Г. Ангелов е роден в Пазарджик. Живее във Варна. Автор е на белетристичните сборници "Невъзможна любов" (1984), "Оживление в мравуняка" (1993) , "Плах опит за докосване" (2002) и на романите "Закуска по обяд" (1991), "Сутрешни залези" (2000; II изд. - 2000; издаден и на руски от московското издателство ПоРог, 2005) и "Бъдещето на отминалото време" (2006). Сборникът му с разкази "Ходене по вода" е издаден от ИК "Жанет 45" през 2009 г.