Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата.
На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на  любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва навсякъде. "Черната жена и Стрелеца" е мозайка, ако се подреди правилно, ще се получи един измамен образ – на любовта, която всички търсим, и която съществува само в представите ни. Само там.
"Скука" е книга наситена с действие. Две убийства привличат вниманието на героинята. Едното е със стогодишна давност, другото е съвременно. Еднаквото е, че и двете са безсмислено жестоки. Жертвите са жени, но не това е важното. Безразличието към човешкия живот, неуважението към вида, отблъскващите собственически щения – това е акцентът в книгата. Тя се казва "Скука" и с нея няма да можете да скучаете.

Приятелю незнаен! Жадуваш ли за приключения и пътешествие към неизвестното?
Добре дошъл в свят приказен, красив и странен, населен с дракони и всякакви чудати твари, опасен и зъбат – Света на Зунк! (http://www.zoonk.net/) Твой верен спътник и водач ще стане не кой да е, а младият и непокорен дракон Зунк. Пътетърсача Зунк! (Наричан тъй, защото, без и сам да осъзнава, се впуска храбро в търсене на Пътя – неповторимия и личен път в живота – пътуване към другите и дирене на себе си самия.)
Зунк хитро е въвлечен от учителя си Кронк (и от младежкия си огнен нрав) в опасно и съдбовно начинание. Нечакан удар ги отпраща към Мавàра; свещен и древен, Обсидиановият град на драконите лежи пленен в замътените дълбини на вулканично езеро – злочесто потопен по време на последната война от умбрите (смразяващи ума създания на злото). А над Света на Зунк, изглежда, пак надвисва смъртоносната заплаха – зловеща мощ, забулена в невидимо коварство!
По Пътя Зунк ще изучава войнското изкуство Аждрасика, чието спорно име посветените от векове тълкуват като „Дух-меч”. Ще среща неочаквани приятелства и ще се люшка в бурята, наричана от мъдрите любов. Ще води битки срещу разнолики врагове. Ще бърза в дебрите на времето и ще прескача непредвидени капани, заложени от Портата на Неосъществените възможности. Ще побеждава и ще страда.

„В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да „разобличи” собственото й апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено „Алексиада”.                                                            
...Отделните романови глави често започват с обширни цитати от „Алексиада”, които биват сетне „редактирани” като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена през погледа на заобикалящите я жени, е типична за тъй наречената андрократична цивилизация, в която господстват гледната точка и ценностите на мъжа. Силейки се (не винаги по свое желание) да се равни с него, жената накърнява житейското многообразие и равновесие, защото нейното призвание е да бъде природосъобразна, интуитивна и толерантна, да хармонизира света чрез майчинството и словотворчеството.”

Сабина Беляева

“В известен смисъл литературата е по-надежден документ за времето от академичните изследвания по история. Докато те по полувековен навик обслужват нечии политически каузи, персонални интереси, поръчани прогнози, в литературата узнаваме поне визията и искрените предпочитания на едного индивида. Той, естествено, не може да бъде обективен докрай, но ще не ще предоставя документ за своите преживявания и оценки относно къс действителност. Т.е. нищожен процент истина, но истинска.”

Това казва в свое интервю акад. Мутафчиева. Донякъде в унисон с нейните думи, амбициозният проект на ИК “Жанет 45”, обхващащ 13 тома “Избрани съчинения”, започва тъкмо с представяне на литературното й творчество.
В „Летопис на смутното време” писателката прави това, което за учения е невъзможно: пресъздава художествено Кърджалийското време, вплита оценки, субективен поглед и преживявания в сюжетната канава.