Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ.

Още в началото на тази книга Константин Павлов заявява: "Не обичам дневниците. Те унижават доверието към паметта ми, и особено – към въображението ми. Смятам ги (дневниците) за спекулативен опит да разкрасим себе си чрез драстична (уж работеща против нас) откровеност, където самата откровеност придава особен чар на пороците ни (също измислени).

Георги Господинов (1968) е сред нашумелите имена в най-новата българска литература. Автор на поетически книги и литературнокритически текстове, той разбунва духовете чрез „Естествен роман”. Разноречията и трагическите „диферанси“ на времето тук намират израз в ерудитско-игровите послания натворбата, в която се долавят влиянията на Борхес. 

Георги Господинов (1968) е сред нашумелите имена в най-новата българска литература. Автор на поетически книги и литературнокритически текстове, той разбунва духовете чрез „Естествен роман”. Разноречията и трагическите „диферанси“ на времето тук намират израз в ерудитско-игровите послания натворбата, в която се долавят влиянията на Борхес.

Една силно осезаема тъга присъства в етюдите на Николай Казанджиев. Много са изворите на тази тъга: нечистоплътният профил на българското побългаряване на европейското, както и профилът на самия нечистоплътен българин, обречените усилия да се спре времето, безвъзвратно отминаващото циганско лято.

Написването на роман от литературен критик не е често явление. Още по-рядко се случва този роман да става за четене. Романът на проф. Игов обаче, носещ многозначното име “Елените”, е интригуваща и любопитна книга със своите многобройни клопки и с неразрешените въпроси, които оставя след себе си.

"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот.