"Кафяво утро" на Франк Павлоф (французин с българско потекло) е една почти стихотворна в своята краткост анти-утопия. Краткостта подчертава ритъма, разликата в състоянията. Най-напред хората в призрачната Национална държава са принудени със закон да убият всички домашни животни, които не са кафяви на цвят.

Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор „ИК Жанет 45” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история проф. Петър Мутафчиев – „Книга за българите”, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци.

„Високите каменни хълмове” на Александър Секулов е книга, писана в продължение на 13 години. Кратките есета, вдъхновени от истински истории, се раждат всеки ден и съществуват като рубрика „Под игото” на вестник „Марица”. Авторът преминава отвъд публицистиката, разсъждавайки за българската народопсихология, вълшебствата на света, чудесата, които се случват на всеки човек.

Това е историята на една вечна война. В нея всички са жертви. Победители няма. Дори когато на планетата се възцари вечен мир, тази война ще продължава да се води. Ожесточено и безкомпромисно. На живот и смърт. Защото не става въпрос за оцеляване. Защото се навлиза дълбоко в интимния свят на мъжа и жената.

„Юз Алешковски е роден през 1929 година, а емигрира през 1979-а покрай алманаха „Метропол”, където е първата му публикация. И тъй като и този алманах излиза за пръв път на Запад, всичко публикувано от Алешковски, всички повести и романи – „Николай Николаевич”, „Кенгуру”, „Маскировка”, „Ръката”, „Синичка скромна забрадка”, „Смърт в Москва”, „Тангото на бълхите” и т.н., – всичко е в Америка. И това е трагично и смешно също като прозата му, понеже Алешковски е непреводим на никакъв език освен на руски. Понеже книгите му са написани на език, който преди Юз нямаше писменост. Нито речников словник. Самият Алешковски е и писмеността, и словникът на този език. На езика, на който всички ние – и руснаци, и неруснаци – може и да не говорим, но с който всички живеем”.

Андрей Битов

Действието на романа се развива в една нощ. Молеца излиза от Софийския централен затвор излежал присъда за убийство без да е убиецът. Той е влязъл там преди Девети, а излиза в началото на 60-те години и се опитва да оцелее в странния за него свят на социалистическа София, гонен от действителния убиец.

За разлика от повечето нашумели днес у нас библиотечни поредици, „Нова Проза" представя неиздавани у нас автори и произведения, които са в основите на днешната модерна литература и на утрешната Нова класика – класиката на ХХI век.

Михаил Кръстев над 10 години събира документален материал и пише трилогията „Виното на надеждите” („Опрощението” – книга първа и „Лечителя” – книга втора излизат през 2001 г. в издателство „ЛИК”, София). ИК „Жанет 45” ви предлага последната, трета книга – „Окото на светеца”.

Оля Стоянова работи като журналист във вестник „Дневник“. Тя е известна като един от малкото български литературни журналисти, които притежават вкус за добрата книга и чиито оценки не са конюнктурно зависими.

Всеки днешен читател ще възприеме заглавието на тази книга като класически пример за оксиморон. Което от само себе си ще го накара да полюбопитства и да разгърне страниците, написани от най-известния на Запад и най-скандалния в Русия писател Виктор Ерофеев (виж романа „Енциклопедия на руската душа”).