Словото на Иван Динков е бременно с минало. Както е в голямата класическа поезия. Макар че само с минало поезията плаче за архив. Словото на Иван Динков е голо – като новородено – и зъзне в самота. Както е в модерната поезия. Макар че всяка модерност, рано или късно, посребрява.

Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите.

„Четем и препрочитаме купища книги; и за какво ги четем? – подхвърля с насмешка интернет-поколението, а интерактивистите отиват по-далеч и гледат на четящите като на изкопаеми, на хора от друга планета.”

Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните ú книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „Бейби лъжкиньо” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед.

Анатолий Корольов е роден 1946 г. в Перм. Първият му роман – сюрреалистичният „Дракон” – излиза 30 години след написването му през 1972 г., илюстриран с рисунки и колажи на писателя.

Христо Запрянов е роден през 1963 г. в гр. Пловдив. През 1988 г., едва 25-годишен, написва първия си роман „Одраното куче”, който излиза през 1992 г. и печели безапелационно Националната награда за дебют „Южна пролет”.

Когато прочетеш тази книга, обезателно ще се опиташ да намериш и друга от същия автор. И наистина ще бъдеш изненадан от откритието си, че това е неговата първа книга. (Ако не броим издадената на английски критическа антология „Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу”, написана в съавторство с Леон Кац, „Applause books”, 2003).

Името на белетристката Теодора Димова запомниха преди няколко години читатели и критици с прекрасния ú роман „Емине”, издаден от „ИК Жанет 45”. Широка е и аудиторията на почитателите на драматура в нейно лице. Но, както казват театралите, „видяното отминава, писаното остава“.

Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор „ИК Жанет 45” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател.

"Кафяво утро" на Франк Павлоф (французин с българско потекло) е една почти стихотворна в своята краткост анти-утопия. Краткостта подчертава ритъма, разликата в състоянията. Най-напред хората в призрачната Национална държава са принудени със закон да убият всички домашни животни, които не са кафяви на цвят.