„Мръдни, Ишмаел. Помести се, Йона. Направете място за един разказ за риби, шеговит и фантастичен, странен и меланхоличен, който следва да заеме полагащото му се място сред класическите екзистенциални разкази за обитателите на океанските дълбини.“ — Хамптън Сайдс, автор на „В царството на леда“

Георги Господинов се завръща с нова книга

„Всичките наши тела” се нарича новата книга на Георги Господинов, която излиза в самото навечерие на 24 май. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека...

Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София.

Това е третият ми сборник с разкази.

Историите, поместени в него, са писани в период на повече от година. Някои от тях видях със собствените си очи, други ми бяха разказани, а трети се родиха от впечатления от заобикалящия ме свят.

Работното заглавие на ръкописа беше „Чернова на битието“. И предполагам, това е просто една чернова на света около мен, такава, каквато той сам е написал и такава, каквато аз успях да разчета.

Благодаря на всеки, който реши да обърне внимание на този сборник и на въпросите, които ме вълнуват.

Това е книга за стаéната в кръвта ни памет: памет за оцеляване, но и памет за неизлечима омраза и безнадеждна жестокост, пренесени през векове и поколения.

В „Моята кръв“ обаче има и толкова много светли страници, че в края на краищата романът ще остави у читателя и надеждата за възможното простичко щастие.