“Прашинки в слънчевия лъч” е петата поетична книга на Людмила Балабанова и втората с хайку.
Ето какво споделя авторката за писането на хайку, за поезията въобще:
„Обикновено нашият подход към нещата е от формата към същността. Мисля, че аз стигнах до хайку по обратния път – от същността до формата. Винаги съм харесвала стихове, които си служат пестеливо с думите и в които нещата не се назовават. В такава поезия думите сякаш си поставят за цел да доведат читателя до състояние, в което интуитивно, с някакво вътрешно “сетиво на душата”, той да стигне до свое собствено прозрение. За такива стихотворения са характерни големите, празни пространства между думите и между образите, в които ехото отеква различно за всеки читател. Често има едно “отместване” в потока на мисли, така че връзката между двете части не може да бъде възстановена по пътя на логиката, а само с помощта на интуицията. В предговора към първата ми книга поетът Иван Метадиев е написал: “...налице е една поезия “против правилата” – насочена отвъд видимостта на формите и тривиалността на представите... Стихът няма за цел да се п о к а ж е или да “казва”, колкото да ни доведе до нещо неизразимо, да ни освободи за неизразимото... Без съмнение, тук ролята на интуицията за единството на стиха може да се окаже от решаващо значение... Такъв подход предполага (и дори изисква) една предварителна освободеност на читателя от каквито и да били предразсъдъци за това “какво е поезията”. Понеже поезията не е н е щ о, тя просто Е.”

ПЪТНИК

Като шум прелетях край орача угрижен.
А в купето съм сам: уморен, неподвижен.
Като сън си отивам. Обратно – не мога.
От прозорците вее прощална тревога.
Моят влак отгърмява по мост, над села.
Нежни макове долу ми махат за сбогом.
Простодушни тополи издигат крила.
Като сън си отивам. Обратно – не мога.

В този лускозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" (1991). Без тези стихове, без историята на този творчески път не е възможно да мислим днешната ни литература, а в известен смисъл и днешния ни език.

“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас.

Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл”

Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е; и невъзможно.Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от сенки и светлини.
Погледнато другояче – през гръцко-испанско-германско-унгарски и нашенски места, „най-обикновени” и тайни, живеещи и застинали, днешни и безвременни.

Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман.

Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега “Балади и разпади” събира за първи път трите поетически книги в едно.