"Ще те накарам да се влюбиш" ще зарадва всички читатели, които обичат вариететния театър и творчеството на Недялко Йорданов. Пиесата разказва за младежка гангстерска група, в която се явяват съмнения, пробойни, изневери, предателства, отчаяния. И, както повелява добрата вариететна традиция, акцентите се поемат от соловите песни - интермедии. В тях фокусът е поставен върху личната история на персонажа.

В привидната простота на тази малка и изящна книжка са събрани множество светове ("Боже, колко необетован свят/ между тичинки, между съзвездия – / светли бездни от аромат,/ галактични стъмнени бездни..."). Тези светове не просто се обединяват от погледа на лирическия говорител, те се създават от него.

Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги.

В тази стихосбирка има много география и безутешност. Канада, Пловдив, Куба, Мексико се омесват в една силна поезия – плътна и стегната. Отсъствието, чезненето на нещата, непосилното разстояние от дома са нейна постоянна тема и настроение.

В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове.

Димитър Кенаров е сред откритията в силния поетически отбор на редактора на поредица "Поетики" Георги Господинов. В неговата поезия можем да открием редица разпознавателни пароли, които легитимират принадлежността му към този отбор, но също така и напълно самостоятелни интерпретации. 

Стихосбирката на Мария Радулова "Плюш по решетките" е едно от произведенията в поетическата дебютна поредица "Поетики" (редактор Георги Господинов). За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията й е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна.

"Картаген" е мястото, в което Георги Борисов съсредоточава постиженията от своя досегашен поетически опит. Георги Борисов (р. 1950) е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70-те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80-те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея.

В предговора към "Смъртта на пламъка" Николай Заяков пише следното: "Мислех си, че семейната, унаследена артистичност е изместила на заден план стиховете. А не е било така. Понякога, само понякога, в съвсем краен случай, тя е сядала над белия лист. Написала е повече от всички ни. Усетила е всичко, което сега е нейно и само нейно. Усетила го е завинаги.

Стихосбирката на младата поетеса Надежда Радулова "Алби" е особено внимателна към процедурата по обясняването на начините на функционално включване в жанра и начините на заговаряне на един откровено чужд текст в предутринното бяло поле на девствените възприятия. Това е процедура, подобна на мисионерско оплодяване от пътуващ трубадур.