Стихосбирката на Пенка Стефанова "Излаз на море" прави преглед на съвременния поетически арсенал. Тя е резултат на вечно актуалния въпрос какво кара поетите да пишат. Отговорът винаги е ясен – същото това, което кара хората да обичат.

Предложените в тази стихосбирка произведения са писани от автора през първите две години от новото столетие. Погледнато в биографичен план, те са заключени между едно тъжно и едно радостно събитие в живота на Недялко Йорданов – смъртта на майка му и раждането на неговата внучка.

"Песен на щурец" е една от най-вълнуващите хайку сбирки, които съм виждал тук, на Балканите, и по света. Тя показва значителния талант на Людмила Балабанова. Авторката е ново и важно име в световното хайку. Книгата е илюстрирана с детски рисунки, което я прави допълнително свежа и въздействаща.

Книгата "Спасена светлина" представя поетическото наследство на един от най-добрите български преводачи на поезия Григор Ленков. Както отбелязва в своя предговор към изданието Валери Стефанов, заниманията с превод се характиризират с причудлива двойствена природа.

Това е книга, подготвена за печат от съпругата на Григор Ленков – Цвета Ленкова, четвърт век след смъртта на един от най-добрите български преводачи. В нея се съдържат писма до нея, откъси от неговия дневник, както и спомени за твореца от негови колеги и близки.

Екатерина Йосифова (1941) е именита поетеса, чието творчество преломява стандартните концепции за живота и естетическото. Винаги дръзка и оригинална в своята модерна виталност, авторката с млад дух достига до зрелостта на доказания си талант.

Марин Бодаков (1971) е автор на стихосбирките „Девство“ (1994) и „Бисквити“ (1998). Редактор е във в. „Култура“. С „Обявяване на провала“ Марин Бодаков развива своята специфична поетическа линия, зададена в предишните две книги. Неговото писане знаково се различава от една типична у нас поетика на директното послание, на радикалната метафора и героическия жест.

Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90-те години на миналия век.

"Поезията на Божана Апостолова има традиционната форма на субективната изповед, в която емоционалните пулсации са прорязвани от авторефлексии, синтезиращи жизнения опит чрез афористични поанти. Едни от основните образи в тази изповед са майката и бащата, любимият и съпругът, синът (децата).