Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно.

„Ръкописът на книгата „Кислород” (това е работното заглавие на книгата „Аз – кръстопътен” – бел. ред.) съдържа 27 завършени стихотворения! Страстно написани, завършени! Тя трябва да се издаде и да се чете от всички ни. Аз съм за тази книга! Тя ми харесва. Тя трябва да се издаде. Защото принадлежи на всички ни!” Христо Фотев, 18. IV. 2002 г.

Днес да пишеш поезия не е престижно. Дори е малко неприлично. Защото се издаваш, че си с уязвима душа, а такива хора са ненужни за нуждите на глобалното село. Патриция Николова е поредният случай на същество, което не се съобразява с новите порядки на епохата. Стиховете ú са точен образ и подобие на пеещото ú същество, закодирано някъде дълбоко в нея.

Поет и преводач от унгарски, автор на стихосбирката „Метафизики” (2000). „Стихотворения с биография” се явява както заглавие, така и жанр на тази особена книга, в която всяко стихотворение описва своята направа. Книга, която опитва границите на поетическото, оголва романтическата му тайна, но не за да го низвергне и осмеши, а за да му прибави нов, зрим, болезнено конкретен релеф.

Поезията на Кристин Димитрова живее леко, свободно и сякаш не осъзнава, че е поезия. Състои се от притчи, анекдоти и истории, често рискува да бъде дори сюжетно увлекателна. Вниманието й е насочено към света, а не към вътрешния мир на поета или към тайните на изкуството му.

Стихосбирката „НеОбичаЙно” развива най-доброто, тръгващо от предишните книги на авторката и може да бъде мислена като нов и силен етап в нейното творчество. Поетика на естественото и естеството, на детството, което „опитва щастието”, на кухнята, кромида и отсъствието на един мъж („Твърде много кромид”), на смутовете и любовната лапавица, на обичането и обичайното, което винаги изненадва.

Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно".

„Черешата на един народ“ (1996) е най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката, оглавява класациите по продажби и печели наградата на Сдружение на български писатели за най-добра книга на годината.

Изданието търси артистичния изглед благодарение на рисунките на Петър Кочевски. За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното: "Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев.

Хибрид между мисълта и петте сетива, поезията и прозата, преживяното и въобразеното, очакването и съзерцанието. Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието...