"Стиховете са изживяни мои социални и интелектуални проблеми, неща, които постоянно се конфронтират в душата ми".

"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации.

Знам, че да издадеш книга с любовни стихове в наше време е като да тръгнеш гол по улицата, но ако това е срамно за един цар, то не е толкова срамно за един поет.

Петър Анастасов

"Поетиката на Снежана Иванова е като вакуумирана: тя има ограничен и безкомпромисно самоограничаващ се речник, ала речник, изграден само от основополагащи понятия - като Бог и като тяло... Като смърт.
Откъде тогава е смазващото усещане за безкрайност и свещено, внушавано от антологичната й книга "Преодоляване на страха"? Вероятно от способността на поетесата да съчетава изненадващо страшно високи думи. Да постига неописуеми вариации. В крайна сметка, да изрази прямо и благоговейно разбирането си, че човек е мястото, където Бог се среща със себе си."

Целият отзив на Марин Бодаков, публикуван във в."Култура", можете да прочетете тук:
http://www.kultura.bg/article.php?id=15550 

"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките „Вторият живот“ (1990), „Клинописи“ (1991), „Той“ (1993), „Убежища“ (1994), „Нощта на Брахма“ (1998), „Праг зад вратата“ (2001), „Отдалеч“ (2004), „Излизане от Тулча“ (2006), а също интрото „Приказки от другата смърт“.
Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос.

"Мария Донева пише едни от най-лъчезарните стихове, които съм чел. Драмата, болката и трагедията са ми безкрайно омръзнали и май вече ставам зъл и проклет, когато някой се опита да ми ги натрапи. Когато чета стиховете на Мария Донева, ми е леко, хубаво и усмихнато. Радвам й се как реди думичките и ми се иска, ако не да има много повече хора като нея, то поне повече да се почувстват като мен."

Извадка от блога на Пейо Попов
http://blog.peio.org/?p=3430

А ето и коментарът на Marc:

Таз’ Мария е от тия,
дето дават вкус и цвят
на невярващ във магии,
оглупял от грижи свят.