“Беше ли любов” – това са тридесетина стихотворения, в които нищо не е преиграно, съчинено, умозрително, стерилно. Божана не изсмуква лирика от пръстите си, не маниеричи и не словоблудства, стиховете й са пълнокръвни и пълноценни.

След като пет години не бях издавал книга, събрах 90 според мен прилични стихотворения и се опитах да направя нещо с тях. Това се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Тогава ми хрумна една идея –

Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните категорични поети на България, който просто трябва да бъде прочетен. 

"Стихове на всекидневния опит в изречения, които обливат читателя пестеливо, скъпернически понякога… Херменевтика на интимното пространство.

Неизкушеният

когато се смее
стъпва по пътека
покрита с борови иглички

когато плаче
свири на флейта
направена от сърце на върба

продължава така
продължава така

до усмивката на вечерницата

Ваня Ангелова пише за себе си - на спокойно разстояние от себе си. Тя забавя ли, забавя времето - и се оглежда като чужд човек. Нейното "аз" всъщност е отдалечено до "ти". И истините й са ясни и утаени, защото си знаят мястото. Стоицизъм и фатализъм на куп. Хладна етическа порядъчност - и упорство. Разголваща сдържаност. Тон - толкова равен, че докарва на писък.