„Не съм ли без болки и страхове, не съм ли свободен? Кога някой от вас ме е видял да не успея в това, което желая, или да попадна на онова, което избягвам? Кога съм изразил недоволство от бог или човек, кога съм обвинил някого? Да не би някой от вас да ме е видял начумерен? Как се отнасям към тия, от които вие се страхувате и на които се възхищавате, когато ми се изпречат? Нали като към роби? А кой, като ме види, не си помисля, че вижда своя цар и господар?“

Провокативни и дълбоки, политологическите анализи на Уенди Браун са водени от убеждението, че днес, когато „тъмният противник на либерализма си е заминал“, инстинктът за свобода се е обърнал срещу себе си и „най-незащитимите черти на комунистическите държави през ХХ век, като се изключи рутинната политическа репресия“, са изникнали в старите демокрации.

В българското училище за първи път се дава възможност да се изучават три взаимосвързани, но и твърде различни пласта от българската и европейската словесна култура – близкоизточната (библейската), езическата антична и средновековната християнска литература, към която се отнася и старобългарската литература.

Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор „ИК Жанет 45” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история проф. Петър Мутафчиев – „КНИГА ЗА БЪЛГАРИТЕ”, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци.

В книгата си „За поетическото изкуство“ поетът Стефан Цанев споделя своя опит и своите възгледи за поезията. „Човек може, но не бива да изобретява сам велосипеда – да губи време, лутайки се опипом по всички тъмни пътечки, пътеки и пътища през деветдесет и деветте адски кръга на поетическото изкуство, хубаво е да има своя Вергилий – казва поетът.

Чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) книгата изследва събитията, случили се във все още общите векове на Изтока и Запада, на Османската империя и Западна Европа между ХIV и ХVII в. Градът умее да разказва истории.

Атанас Игов (1979) може да бъде предвиден като едно от забележителните имена на българската хуманитаристика. „Антология на отсъствието“ е неговият дебют, който респектира с ерудиция и аналитични способности, с неочакван поглед и смели прозрения.