Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Етгар Керет отново в България


images

Етгар Керет отново в България

ИК Жанет 45 отново ви кани на среща с Етгар Керет
и представяне на книгата

"Изведнъж на вратата се чука"


(превод Милена Варзоновцева, оформление Люба Халева)

Това е единадесетата книга от поредицата "Кратки разкази завинаги" под редакцията на Нева Мичева.

16 април 2014, сряда, 19:00
Съюз на архитектите, Зала 1 (етаж 1)
ул. Кракра 11, София

17 април 2014, четвъртък, 18:00
Радио Пловдив, Културен център
ул. Дондуков 2, Пловдив

 

Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието Изведнъж на вратата се чука: без неочакваното да се яви на прага ни и да ни потърси лично – все едно дали нарочно, или по погрешка – край историите за разказване. В този сборник обаче (най-близкият до сърцето на автора, както става ясно от предговора му за българското издание) историите не само не са на свършване, но и далеч надминават видимия си брой, дължина и тема. Един мъж е захвърлен от двойка непознати обратно в детството си, втори доброволно прескача в света на своите лъжи, трети се представя за четвърти, пети и шести, за да участва възможно най-наситено в собствения си живот... Героите на Керет се превръщат в мислещи плодове, разговарят със златни рибки, пишат разкази в разказа, буквално излизат от кожата си, спорят лично с Бог. И всичко това – за да си обяснят поне мъничко „защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието“.

 

Блърбове:

Разказите в Изведнъж... приличат на челната стойка в йогата: неудобни, трудно овладяеми, дори понякога болезнени, но несравними в способността си да ни помогнат да видим света с нови очи.

World Literature Today

 

Най-добрата, най-зряла творба на Керет до момента – прекрасно обобщение на неговата меланхолична, чудата и вълнуваща проза.

Тhe Independent

 

Тези разкази са едновременно литературно изтънчени и нелитературни, крайно забавни и лукаво сериозни. И при все че се развиват в съвременен Израел и преливат от секс и насилие, те са неразривно свързани с по-стари повествователни традиции като притчата, приказката и абсурдистките съчинения на Гогол и Кафка.

The Guardian

 

...кара читателя да започва всеки нов разказ с вълнуващото предчувствие, че на следващите страници всичко е възможно.

El placer de la lectura

 

Ако мястото в сърцето ви, съдържанието на портфейла ви или дължината на списъка ви с книги за четене не позволяват повече от един сборник с разкази тази година, изберете Изведнъж на вратата се чука.

LA Times



Етгар Керет (1967) е разказвач, преподавател по творческо писане, сътрудник на няколко периодични издания и - при удобна възможност - режисьор. Роден е в Рамат Ган в семейството на Ефраим и Орна, оцелели от Холокоста. По собствените си думи е “повече евреин, отколкото израелец”, но за нищо не би разменил живота си в Тел Авив. Публикува първата си книга, "Тръби" (1992), едва 25-годишен и тя определя бъдещото му поприще: това на един от най-обичаните разказвачи в съвременната литература. “Учил съм се от Кафка, Вонегът, Кортасар – казва Керет, – но най-много са ми повлияли моите родители поляци. Бих нарекъл писането си посттравматично: от семейството, от което произхождам, и от страната, в която живея, съм натрупал достатъчно лудост и мъка за преработване...” Благодарение на следващите си сборници, "Момичето на хладилника" (1994), "Асамтой" (2002) и "Изведнъж на вратата се чука" (2010), Керет влиза в учебниците в своята родина, сдобива се с преводи в 37 страни на 34 езика – китайски, норвежки, грузински, дори корсикански, – става звезда в Щатите, Германия, Мексико, получава френски орден, а във Варшава в негова чест построяват най-тясната къща на света, мушната в пролуката между две стари кооперации (арх. Якуб Шченсни). Започва ред съвместни начинания със съпругата си Шира Гефен: през 2005 г. двамата пишат детската книга "Безлунна нощ" и снимат филма "Медузи" (за чийто сценарий и режисура през 2007 г. получават Златна камера за дебют в Кан); ражда се техният син Лев.

Сборникът "Изведнъж на вратата се чука" се появява след близо осем години затишие и добива феноменален успех: 80000 продадени бройки в осеммилионен Израел само за първата година. През 2012 г. американското издание на книгата жъне втора вълна от ентусиазирани реакции, а в аудиоверсията й текстовете четат актьори като Уилем Дефо и Стенли Тучи, както и приятели писатели – Миранда Джулай, Нейтън Ингландър, Джонатан Сафран Фоер, Никол Краус. От "Изведнъж..." насам Керет публикува детската книга "Рошавото момче коте" (2013) и сборника с есета от международната преса, наречен с алтернативните заглавия: "По-добрите седем/Неискрено ваш" (2014).

Милена Варзоновцева (1974, София) е библиотекарка и преводачка. Има три магистърски степени – по руска филология (СУ), медиевистика (Централноевропейски университет, Будапеща) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада). Освен почитателка на хуманитарните науки и книжовността, тя е страстна пътешественичка, пътувалa из цяла Европа и прекаралa съществен период от време като доброволка в израелски кибуц. В момента живее във Ванкувър, Канада, но не престава да превежда на български език. Това е третата книга с разкази на Етгар Керет в неин превод след Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог (2010) и Момичето на хладилника (2011).

Нева Мичева (1973) превежда проза от италиански и испански и драма от каталонски. Има магистърска степен по италианска филология от СУ Св. Климент Охридски и втора, по журналистика, от в. El Mundo и университета Сан Пабло в Мадрид. Нейни са преводите на български на Твърди Перейра и Изгубената глава на Дамашсену Монтейру на Антонио Табуки, Шейсет разказа на Дино Будзати, Ако пътник в зимна нощ, Американски лекции и Разполовеният виконт на Итало Калвино, Целувката на жената-паяк на Мануел Пуиг, За мен спомни си в утрешната битка на Хавиер Мариас, Александрийска роза на Мануел Васкес Монталбан, Телефонни обаждания на Роберто Боланьо, пиесите на Жорди Галсеран, някои на Серджи Белбел и Хуан Майорга и други. Пише в пресата по най-разнообразни въпроси, като филмови фестивали, баска или латвийска кулинария, футуристични манифести или изложби в европейски музеи. Води за Жанет 45 поредицата Кратки разкази завинаги.

#КраткиЗавинаги, #Жанет45



picKeret_photo.jpgpic1509847_10152392462582990_261891125_n.jpg