Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Леонардо Падура в България


images

Леонардо Падура в България

ИК Жанет 45 представя ЛЕОНАРДО ПАДУРА в България

и романа му
"ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ КУЧЕТАТА"

Награда Francesco Gelmi di Caporiaco (Италия, 2010)
Награда Prix Initiales (Франция, 2011)
Награда Prix Caillois (Франция, 2011)
Награда Prix Carbet de la Caraïbe et du Tout-monde (2011)
Номинация за Prémio Casino da Póvoa (Португалия, 2012)
Награда на критиката (Куба, 2011)
Национална награда за литература (Куба, 2012)

Превод от испански (Куба) Венцеслав Николов
Оформление Люба Халева
Редактор Лиляна Табакова

По специална покана на Жанет 45, Леонардо Падура гостува в България и ще имате възможност да се срещнете с него в София, Бургас и Пловдив.

София: 25 март 2014 (вторник), 19.00 ч.
СГХГ, ул. Гурко 1

Бургас: 26 март 2014 (сряда), 18.30 ч.
Морско казино, зала „Георги Баев“

Пловдив: 27 март 2014 (четвъртък) 18.30 ч.
Радио Пловдив, Културен център

Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути.

Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече – надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна сигурност за живота и животите на Рамон Меркадер – убиеца на Троцки, изградено до голяма степен на базата на спекулации върху онова, което е доказуемо и исторически и контекстуално възможно.

Опитах се да взема повод от историята на убийството на Троцки за размисъл върху извращаването на голямата утопия на предходното столетие. Размисъл за провала на процесите, на които много хора бяха възложили огромни надежди и заради които мнозина се лишихме от мечти, от години, а някои дори от кръв и живот. Затова се постарах да се придържам възможно най- близо до хронологията на различните епизоди от живота на Лев Троцки през годините, когато е бил осъден на изгнание, преследван и накрая убит.

Но все пак нека не се забравя, че това е роман, въпреки угнетяващото присъствие на Историята във всяка негова страница.

Леонардо Падура, лятото на 2009 година

Отзиви:

 

„Ако „Любов по време на холера“ на Габриел Гарсия Маркес превърна романсa в литература, а „Разговор в катедралата“ на Марио Варгас Льоса приложи техники от политическия френски роман-нуво от 1950-те в политическия трилър, кубинският писател Леонардо Падура успява да влезе в канона на латиноамериканския модернизъм с един руски роман.“ 
— The New York Times

 

„Удивителен роман, хроника на обезсмилянето на комунистическата мечта и на едно от „най-безмилостните, обмислени и безполезни“ престъпления в историята... Трудно бихме могли да открием по-проницателно изследване на начина, по който комунизмът разяжда човешкия дух и се опитва да оправдае най-чудовищното престъпление.“ — Financial Times

 

„Издаването на тази книга представлява не само впечатляващо творческо постижение, но и акт на смелост.“ — Miami Herald

„Невероятен панорамен роман за извращенията на комунистическата утопия, който използва като опорна точка от убийството на Лев Троцки. “  — www.eselsohren.at

 

„Достойна за автор от калибъра на Алан Фърст и Роберто Боланьо.“ — Kirkus Reviews

 

 „Падура не съди героите си. Голям хуманистки роман, написан със страст, но без какъвто и да е патос. Не бива да липсва в нито една библиотека.“  — biblio.at

 

„Едва ли има литературно произведение, от което да почерпиш повече знания за историята. Падура е написал голям исторически роман за 20-и век.“ — Hamburger Radio

 

„Никак не е труден за преглъщане. Завладяващ, защото запълва празнините в откъслечните ни познания. Завладяващ, защото Падура умее да разказва така кротко, че те полазват тръпки.“ — www.kurier.at


„Ужасяващо актуално произведение, което нарежда своя автор сред най-големите разказвачи на Латинска Америка.“ — SWR Forum Buch


„Роман за престъпници и жертви и същевременно голям исторически роман за опасните, човеконенавистни страни на идеологиите. Взискателно, но поглъщащо четиво.“ — ekz.biobliotheksservice.


„Големият роман на Падура надскача чистата биография на един атентатор. Леонардо Падура разделя историята си на две основни нишки, които се движат успоредно, преди да се пресекат в катастрофата – атентата в Мексико. Романът ускорява крачка и напрежението се нагнетява с всяка страница, която те доближава до поантата – атентата. “ — Deutschlandradio.


„Многслойна книга, чийто подтекст се простира от мотото до самия епилог. “ 
— Buchkultur Wien

 
„Новият роман на кубинския писател Леонардо Падура спокойно може да се нарече магнум опус. В него става дума за хрониката на една предизвестена смърт и по-точно за старателно подготвяното и хладнокръвно извършено убийство на Лев Давидович Троцки по нареждане на Сталин. В произведението си авторът пресъздава атентата със същото майсторство, което демонстрира и в хаванските си криминални романи, но едновременно с това си служи ловко с точни и изчерпателни исторически факти. “
 — Das Bonner Stadtmagazin

„От историческите факти Падура извайва най-амбициозната си досега творба. Падура умее да разказва и да предава напрегнати събития в удобна за читателя форма. Наред с това той е майстор в пресъздаването на извращенията на голямата утопия за едно по-справедливо общество. “  — Der Landbote

Мъжът, който обичаше кучетата е грандиозна демонстрация на сила. Понеже 730-те страници на Падура, разказващи за последните единадесет години в изгнание на руския революционер Лев Троцки, същевременно са и завладяваща история за ужасяващото политическо разочарование на 20-и век. 55-годишният Падура вплита „криминалната материя“ – дългогодишната подготовка на Меркадер за убийството на Троцки – в хаоса на световната политика и така създава истинско бижу, което няма да остави читателя безучастен.“ — Abendzeitung Munich


„Невероятен роман, в чийто плен читателят остава до последната от 730-те му страници, независимо че от самото начало четящият знае, че към края ще се извърши убийство и убиецът ще бъде заловен.“ — Deutschlandradio

 

„Вярвайте ми – този роман е най-доброто, което може да ни предложи тази книжна есен.“ — La Nueva Españа

„Падура постига нещо рядко срещано: той превръща историческата материя в наелектризиращ приключенски роман.“ — El Periodico de la Publicidad   

 

ВЪПРОСНИК

Любимото ви занимание?
Да пиша романи. За щастие то ми е професия, а и ми плащат за него.

Вашите герои от действителността?
Вече нямам реални герои. Прекалено големи разочарования преживях, за да имам.

Какво може да ви ядоса не нашега?
Нехайството към другите, както от страна на политиците, така и на нормалните граждани.

Какви дарби бихте искали да притежавате?
Волята, от която се нуждая, за да се боря с пороците и слабостите си.

С кого бихте се разменили за един ден?
С Мойсей, изкачващ Синайската планина. Ако аз бях там, горе, днес нямаше да ме гризат такива съмнения.

В кой момент от живота си сте били най-смел?
Когато реших да превърна писането в професия. Парите не достигаха, но аз просто трябваше да пиша. Истинско щастие, както вече казах.

Любимата ви песен?
Болеро, Vete de mí (“Върви си от мен”), което поставих в центъра на романа си “Вчерашна мъгла” (La neblina del ayer).

Смятам за напълно прехвалено…
Френската кухня.

На кои постижения на предприемаческия ум се възхищавате най-силно?
На всичко, което е постигнато с интелигентност, вместо с хитрина и измами, чрез физическа сила или упражняване на принуда върху другите.

Коя е последната книга, която ви впечатли?
“Живот и съдба” на Василий Гросман.

Следващата ви цел?
Нов роман. С това ще се занимавам през следващите три години.

Как си представяте щастието?
Да имам достатъчно пари, за да мога да пиша, без да мисля за тях, и въпреки това не твърде много, за да продължа да се боря и занапред.

~ сп. Börsenblatt, Германия