Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Силвия Чолева с "ГОШКО" на турне: Казанлък, Стара Загора и Бургас


images

Силвия Чолева с "ГОШКО" на турне: Казанлък, Стара Загора и Бургас

Силвия Чолева представя сборника с разкази ГОШКО

С безценното съдействие на Библиотека Искра - Казанлък
24 февруари 2014, понеделник, 18.00
Място: клуб Агарта, ул. Шипченска епопея 31

С безценното съдействие на Библиотека Родина - Стара Загора
25 февруари 2014, вторник, 18.00
Място: Kъща-музей „Гео Милев”

С безценното съдействие на Регионална библиотека "П. К. Яворов" - Бургас
26 февруари 2014, сряда, 18.00
Място: Културен център „Морско казино”
зала „Петя Дубарова”

„Гошко” е най-новата книга на Силвия Чолева. Това, което споява разказите в сборника, е преди всичко пресъздаването на житейското поведение на съвременния „герой” тук и сега. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. В жанрово отношение сборникът съдържа както традиционни разкази, така й мистични, но всички те ни въвеждат във видимия и невидимия живот не толкова на героите, колкото на твореца. Разкази, в които краят често е начало на размисъл.

Иглика Василева

Това е книга за бързеите на самотата между нас и хората, които обичаме. Разказите на Силвия Чолева са плетеници от психологически коридори, в които чувствата ни се катерят нагоре - към свободата, към нищото. И целият сборник "Гошко" се превръща във вертикален лабиринт, в който близостта ни с писателката е безпощадна, неуловима.

Марин Бодаков

Къде започва един разказ, една история? Дали на мястото, където сега сме, място, което няма нищо общо със случилото се? Или започва там, където сме били тогава, когато това е станало? И къде свършва? Там, където е краят й? Или отзвучава след него, ехо, което няма край? Или краят на разказа не е в края му, а в неговото несвършване? В излиняването на историята, в умората на героите, в тяхното безразличие? Дали ако се върнем там днес, ако сме се връщали и се връщаме от време на време, станалото ще е все още непомръкнало, все така отчетливо, с такава сила на усещанията, както тогава? И този, който разказва, ведно с този, на когото разказва еднакво ще възприемат тази история? Ако не, тогава каква е историята? Какво си мислим, че разказваме и какво се чува от нашия разказ?

Силвия Чолева, Из разказа „Гарата”

picbig-S_Choleva_1koritsa_web.jpgpic1800193_10152299778877990_545089077_n.jpg