Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития »


images

Книжарница кафе-клуб Сиела и ИК Жанет 45 Ви канят
на коледно четене в Пловдив с
Мария Донева и "Шепа лъскави череши"


19 декември, четвъртък, 18.30 ч.
Kнижарница кафе-клуб "Сиела", Mall Plovdiv
ул. Перущица 8

* * *
По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“


От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен


във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!“


И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.


И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.

Ваня Хинкова
Винаги съм смятала, че ако трябва да говоря за Мария, всички думи на света няма да ми стигнат, за да опиша колко прекрасна е тя. Да срещнеш Мария, означава да се влюбиш. А ето това вече не е никак трудно да си го представиш! Защото тя е нежна като Перце от дим, пълна е с вълшебства като Магазин за обли камъчета и е сладка и вкусна като Шепа лъскави череши. Не вярвате ли? Заповядайте в новата й книга! В нея ще срещнете един копнеж огромен, свят, щастлив и сериозен, капка нежност, тъгата горчива. В нейния свят следобедът е сънлив и прашен, люляците са с ръце зелени, мъглите са лилави, а незабравките – сини. Там вятърът е нежна дума, тревата иска да расте, а пръстта се рони като хляб. Само там ще разберете, че единственият дом е тялото, а в една градина надежди детството няма да свърши скоро.

Коя е Мария? Мария е най-верният географ на сърцето. Оставете се в ръцете й! Тя ще ви почете, ще ви разходи из сезоните на любовта и неусетно ще ви влюби в себе си. Завинаги.

Както стана с мен!

Ива Колева
Поезията на Мария Донева е поле от ласки. Тя е високо стръкче трева и сладко от облаци. Носи те на гръб, за да можеш да гледаш небето.

Анна Димова
Мария отново ме прободе в сърцето, което вече е станало на решето от нейните стихове. Но пък по-добре сърце, надупчено от поезия, отколкото цяло, но недосегаемо.