Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития »


images

ОБЩИНА ПЛОВДИВ и ИК ЖАНЕТ 45

представят книгата

„Златю Бояджиев - виденията на великия майстор”
С участието на автора Димитър Пампулов и Божана Апостолова
Специален гост - заместник-кметът Стефан Стоянов
Книгата представя Красимир Линков

2 октомври 2013 г., сряда,18:30
Културен център „РАДИО ПЛОВДИВ” I
ул. Дондуков № 2

Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Пловдив по повод 110 години от рождението на художника и в подкрепа кандидатурата на града за европейска столица на културата 2019.


„ За да напише човек такава книга трябва да обича изцяло и безкористно изкуството, да обича, разбира се и художника. Авторът притежава в пълна степен тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазмът и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехвалене или канонизиране на образа на художника. Точно обратното, авторът е успял през цялото време да съхрани нужната дистанция, която му дава възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите личности не само че не губят, а печелят...
Когато четем книгата имаме усещанетото, че сме свидетели на всичко онова, което се случва. Това е едно изключително постижение като имаме предвид , че на голяма част от описваните епизоди авторът не е бил пряк свидетел. Впечатлява писателският талант на Димитър Пампулов, който представя свои гледни точки по един парадоксален начин с използване на остри метафорични изрази. Заниманията, изследванията, трудът – всичко това е зад кадър. Важното е, че срещаме един неочаквано интересен писател, един автентичен самороден талант, защото книгата се чете на един дъх...”

Из словото на изкуствоведа проф. Чавдар Попов при представяне книгата на Димитър Пампулов „ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ – ВИДЕНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ МАЙСТОР”, състояло се в София на 25 юли 2013 г.:


ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА:

УЛИЦА „РОГОШ” 28 – МОРЕ ОТ ЛЮБОВ
Светът е море от любов, а тихият пристан е улица „Рогош” 28 – Светая светих на гениалния творец. Неговата светла обител където остава сам с картините. Вратата на ателието е отворена за всеки по всяко време, а новодошлият е посрещан като близък роднина. Художникът не се крие, надзъртайки зад пердето. Предварителна уговорка не е нужна. Нито капка високомерие, позата и самолюбието са му чужди. Няма и помисъл да затуля личността си зад защитни маски и превземки. Добре дошъл е всеки. Изпълнен е със скромност, доброта и отзивчивост. Безрезервна готовност да откликне към близки и далечни, пораждащи в душата му жалост, състрадание и нежност.
Ателие за работа или пансион за приятели.
Гостоприемен и всеотдаен, с грижовността на роден брат ще приюти Барака и бременната му жена в продължение на година...
Пристигне ли в Пловдив, „парижанинът” Давид Перец е гостенин на Златю. За двамата е истинска наслада.
При редките си слизания от Широка лъка Владо Рилски знае, че наложи ли се, ще пренощува у кума си...

* * *

За Златю Бояджиев ли питате?
Него всички го знаят – и деца, и възрастни, и бездомните кучета. Сутрин по тъмно поема към ателието. Накроеното грундирано платно свършва преждевременно. Подрамниците също. Без да чака поръчката, купува ленена канаваца и ако Гошо отсъства, сам подготвя платното... Творческият инстинкт на художника е нагонът на ловджийската хрътка – непоколебим и безпощаден. Седне ли пред статива, сякаш го е обзела нилска треска, целият свят замира в краката му. Пред него е само онова, което се явило неповикано в главата му. Уж неповикано, а толкова земно!
Гледам го с възхита и преклонение. Уникален художник с верен усет към ирационалното, магичното. Да седиш до Златю, свит безмълвен в ъгъла, и да следиш шеметното движение на четката е все едно, че сънуваш. Мигът е неповторим...

В ЦАРСТВОТО НА СЪНИЩАТА
При Златю колкото и да навлизаш, продължаваш и продължаваш все по-навътре, както е във вселената – няма край. Колкото повече напредвам в контактите си с маестрото, толкова повече укрепва вярата ми в божественото у човека.
Разтърсван от „драматичното вълшебство” на спомена, художникът успява да улови образа на душата си и да въплати в платното онзи детски свят, до който стига интуитивно. Пробудени цветни видения подхранват безспир трескавото въображение. Времето колкото пречиства, толкова и затлачва извървяното. Колосални отрязъци потъват в забрава, за да дойде онзи неочакван миг, когато на екрана изплуват случки, таили дълго и упорито своите тайни...
Разглеждайки картините, не остава и капка съмнение, Златю прониква и витае в надреален свят, където мъртви и живи са заедно...
Преминал в детството през иглените уши на селския живот, ще се връща с умиление към незабравимите детски години. Художникът не е пленник на сънищата, а възлюбеният им пастир...
- Златьо, как ти идват тези невероятни картини?
- Спя, спя! Ста-вам и хоп-хоп... всичко е на място – сочи главата си.
Образи, чувства, изречени думи оживяват като възкръснали светове. Просветват за миг и се забиват в съзнанието...”