Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Жанет 45 и Унгарски културен институт Ви канят на представянето
на романа "ИМЕТО" от Христо Карастоянов
21 юни 2012 г. (четвъртък), 18:00 часа
Унгарски културен институт (ул. "Аксаков" № 16)
Романът „Името” е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: „Какво би било, ако...”
Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.
Откъс от "Името":
"Вече се беше примирила с онова прозрение, което я удиви един следобед преди много години. Беше разбрала, че адът не е място - адът е време. Малко или много, мястото си можеш да смениш, но времето никога. Сега, когато остаряваше самотно и зло в това село, седнала на коравия дървен стол срещу левия прозорец в ъгловата стая на втория етаж, си мислеше, че е разбрала защо точно времето е ад. Заради спомените. С годините спомените ставаха все по-ясни - спомените за нещата, които й се бяха случили през този спрял веднъж завинаги неин живот, и спомените за другите неща, за които само беше чула. Беше си за чудене: случваше се да забрави дори името на някоя от ученичките си, а пък си спомняше например как на един ужасно отдавнашен шести май баща им беше влязъл при тях и беше казал: „Доживях до петдесетте, сам не мога да си се начудя!...” Баща им умееше да се шегува мило и забавно. Но си беше вече пийнал оная сутрин, макар да беше много рано, така че нито тя, нито някоя от сестрите й разбра дали той се шегува или наистина се е стреснал от възрастта..."
http://liternet.bg/publish5/hkarastoianov/imeto.htm
За автора:
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и трите имена. Член на Съюза на българските писатели.
Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).