Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Премиера на "Кралят на Хавана" от Педро Хуан Гутиерес и фотоизложба на Бабак Салари в Червената къща - София


images

Премиера на "Кралят на Хавана" от Педро Хуан Гутиерес и фотоизложба на Бабак Салари в Червената къща - София


Педро
Хуан Гутиерес e роден през 1950 година в Матансас, мястото, смятано за столица на румбата и захарната индустрия. Започва работа единайсетгодишен като продавач на вестници и сладолед. Завършва Националното училище по изкуствата в Хавана. Пише, рисува, експеримeнтира с визуална поезия. През 80-те години работи като журналист в радио, телевизия, вестници и сисания. Работил е като инструктор по плуване и кану-каяк, селскостопански работник, строителен техник, дизайнер, радио-водещ и журналист. Той е художник, скулптор и автор на няколко поетични книги. Живее в Хавана, където се издържа от писане и рисуване, въпреки че е забранен за четене там. Пътува по света много заради книгите си. Романът му „Мръсна хаванска трилогия“ (1998, издадена в България през 2007 от ИК „Жанет 45”) е световен бестселър, преведен е на шестнайсет езика.

Кралят на Хавана” е втората книга на Гутиерес от култовата му поредица „Сентро Хавана” (включваща още книгите „Тропическо животно”, „Ненаситният човек-паяк” и „Месо от куче”).

Начин да се стигне до границата на литературата, до границата на героите, да не се скрива нищо за героите. Това е, което аз разбирам под мръсен реализъм. Има хора, които мислят, че мръсният реализъм означава да се говори за материалната мръсотия, каквато има в Сентро Хавана, или да описваш сексуални сцени. Но за мен да пишеш по този начин означава да стигнеш до предела на всеки герой, да не скриваш нищо. Ако на този тип му харесват мъжете и жените, значи че му харесват мъжете и жените. Не е бисексуален. Аз не мисля, че съществува бисексуален, нито хетеросексуален, нито хомосексуален тип. Аз мисля, че съществува сексуален човек. И го казвам. Според мен в литературата има едно основно нещо – аз разбирам литературата като акт на размисъл, на анализ, на прямота и живеейки живота – да го изследваш. Създавам литература, не журналистика, нито пък документ за нещо – напълно откровено, опитвайки се да кажа онова, което никой не се осмелява да каже. И издател, на когото не му харесва моята книга – да не я издава…
Философията на Краля от Кралят на Хавана е да се живее в сегашния момент. Той е забравил миналото си, защото е претърпял много силен шок и никога не си прави планове за утрешния ден. Аз виждам Краля на Хавана почти като символичен образ. Вървя по улицата и постоянно виждам хора, които абсолютно биха могли да бъдат Краля на Хавана, хора, които продават фъстъци или просят милостиня. Това е като символ на бедния човек, съвършено бедния, който няма бъдеще и просто забравя за бъдещето си, защото знае, че бъдеще няма. Значи най-добре е да живее ден за ден с малко ром, една цигара… Тези цитати се отнасят за района 10-ти октомври, където се намира пазарът Куатро каминос (Четири пътя), но могат да се отнесат за което и да е друго място. Разрушените, изоставените, опустошените, мръсните, зловонните места се повтарят постоянно в моите текстове. Макар че тези места съществуват в реалния свят, понякога съм неспособен да ги отразя такива каквито са. Понякога са много по-свински и много по-неприятни, отколкото съм ги представил в книгите си. Аз мисля, че това, което ни спасява нас кубинците, е смесването на негри и бели, на европейци и африканци. Смесеният народ, мисля, че е чудесен народ. Няма нищо по-скучно от абсолютно хомогенния народ. . .

Педро Хуан Гутиерес


Eми Барух  е журналист, преводач, публицист, документалист и ръководител на няколко от най-големите съвременни културни проекти в България. Автор е на пет публицистични книги. «Кралят на Хавана» е вторият от романите на Педро Хуан Гутиерес, който излиза в неин превод.

Отзиви в пресата за Педро Хуан Гутиерес:

Гротескно неустоим. . . На Гутиерес изглежда му е писано да се превърне в култов писател.
Литературно приложение на Таймс

Ако представата ти за кубинската култура не се простира отвъд Глория Естефан и онзи опърпан плакат на Че Гевара, който вдъхваше оптимизъм на студентската ти квартира, вземи си тази книга и виж другата страна на живота при Кастро. . . една от най-сексапилните книги, които съм чел от много време насам.
Литерари ривю



Повече за автора на изложбата “Лица, тела, персонажи: истории от Куба”:

Бабак Салари е фотограф и преподавател базиран в Монреал. Започва да се занимава с фотография като тийнейджър в родния си Иран, където публикува в няколко издания преди да влезе в затвора заради политическата си дейност. Три години след Ислямската революция, и след като прекарва шест месеца като затворник на режима на Аятолах Хомейни, той напуска Иран, за да избегне повторно влизане в затвора. По това време е на 21 години. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което пристига в Канада, където подновява обучението си и заниманията си с фотография. Има дипломи от Университета Конкордия в Монреал и от Доусън колидж, където по-късно преподава.
Най-сериозните фотографски интереси на Бабак са като хроникьор на малцинствата, обитаващи периферията на обществото. Различните му документални проекти през годините включват поглед върху ирански творци, живеещи като бежанци в Северна Америка и Европа, матриархални туземни общности в Мексико, и хомосексуални и травестити в Куба. В последните години пътуванията му го отвеждат до Афганистан, Пакистан, Ирак и Палестина, където документира живота на бежанци и пострадали от войната хора, най-вече жени и деца.

История на проекта “Лица, тела, персонажи: истории от Куба”:

"Лица, тела, персонажи: истории от Куба" е колекция от документални фотографии на хомосексуалната и артистична общност в Хавана. Това е третото задълбочено изследване на Бабак Салари върху гей-субкултурите в Латинска Америка. Насочвайки своя фокус върху идентичността и сексуалността, творбите са своеобразно продължение на Време в Хючитан, проект на Салари от 1994, който изучава уникалната култура в Хючитан, Мексико, където хомосексуалните са ценени и приемани като важни членове на общността и семейството. Пътуването му до Хавана през март 2001 вдъхновява Салари да се върне към тази тема. Малко след това той започва да документира разнородната общност от сексуални работници, студенти, артисти и други личности които се превръщат в главните герои на Хомосексуални в периферията на обществото. Подобно на Време в Хючитан, Хомосексуални в периферията е интимен поглед върху един обществен сегмент, в който хомосексуалните и други малцинствени групи получават уважение и свобода, които мейнстрийма на обществото не им предлага.
След като показва Хомосексуални в периферията по време на фестивала Image+Nation в Монреал през септември 2001, Салари пътува до Югозападен Афганистан, за да документира хуманитарната мисия на Medecins du Monde. Завръща се в Куба през юли 2002, където започва работа по нов проект с помощта на Роберто Сурбано, тогавашния вицепрезидент на UNEAC (Съюзът на кубинските творци и писатели). До август 2002 проектът еволюира във “Лица, тела, личности: истории от Куба”, в който Салари документира съзидателите на кубинската култура. Като събира заедно трийсет от най-прочутите кубински творци, от танцьори до драматурзи и фотографи, Салари става съпричастен на тяхната мисия да изобличат, изследват и надмогнат границите на сексуалността и идентичността.



pic101Cezar_Lopez_800.jpgpic102Rosario_Cardenas_800.jpgpic103Pedro_Juan_Gutierrez1_800.jpgpic109Queer_800.jpgpic110Queer_800.jpgpic111Queer_11_800.jpgpicking_of_havana_800.jpg