Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Владо Любенов гост на ДВАНАДЕСЕТИ МАРАТОН „ЧЕТЯЩА СТАРА ЗАГОРА” Стара Загора, 2 – 28 април 2017


images

Владо Любенов гост на ДВАНАДЕСЕТИ МАРАТОН „ЧЕТЯЩА СТАРА ЗАГОРА” Стара Загора, 2 – 28 април 2017

Библиотека „Родина” и „Жанет 45” представят романа „Адвокатът на лудите” на 26 април, сряда, от 18:00 часа Регионалния исторически музей в Стара Загора, на четвърто експозиционно ниво.

Библиотека „Родина” вече е срещала старозагорската публика с Владо Любенов – в края на 2012 г. на премиерата на дебютния му роман „Емигрантът”. 

Владо Любенов е роден на 21 август 1961 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”, а от 1988 г. насам работи като адвокат в Балчик и София. Негови стихотворения са публикувани в списанията „Пламък”, „Везни”, „Европа 2001” и „Палитра”, както и във всекидневниците „Сега”, „Дневник”, „Труд” и др. Любенов е член на Съюза на българските писатели от 1995 г. Носител е на първа награда в конкурса „Жени и вино” (2007 г.) и на трета награда в конкурса „Славейкова награда” в Трявна (2011 г.). Сред неговите заглавия са още „Видения”, „Селски нощи”, „Брачни сонети”, „Приемане на безнадеждното”, „Адвокати и пеперуди” и др.

За най-новата творба на Любенов, той самият говори от първо лице, единствено число:
„Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството! Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно – всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи. В един момент спирах да пиша, изчаквах, за да проверя дали написаното наистина ще се сбъдне и после продължавах да измислям, като не преставах да превръщам и реалното в измислица. (Затова всички прилики с действителни лица и събития са случайни!). Накрая всичко така се обърка, изтече между пръстите ми и се случи, че вече не знам – ами аз съществувам ли и в кой свят? В реалния или в измисления? Може би и аз съм един Пинокио, създаден от някого, който често се поглежда в огледалото, за да види с колко носът му е пораснал след всяка написана глава от тази история”.