Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Премиера на стихосбирката "Загледан в близките неща" в Пловдив


images

Премиера на стихосбирката "Загледан в близките неща" в Пловдив

ПРЕМИЕРА  на поетичната книга

"Загледан в близките неща"
от Иван Странджев

Представя доц. Владимир Янев 

27 април 2016, сряда от 18 ч.
в Културен център Тракарт / Cultural center Trakart

„ … начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат – внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва.“

Валери Петров

„Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни провидчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения.“

Петър Анастасов

„Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната си тоналност. Тематичните посоки на лирическите внушения са свързани с интензивността на вътрешния живот, с дълбокото вглеждане в природното и цивилизационното битие, с дължимото към човешкото – любов, приятелство, съпричастие.“

Владимир Янев

„Всепроникващата сетивност разрушава условните връзки между човека и света. Така човекът е повече себе си и по-малко това, в което го превърна стандартизацията на живота. 

Иван Странджев не търси еднозначни отговори. Достатъчно е да сподели, а по този начин и да изпита пред съда на мисълта есенните превъплъщения на своята душа. Да предусетим призваната й самота, която кара човека да се чувства различен. Това не е самодостатъчност, а полет на духа!“

Здравко Дечев

Из "Загледан в близките неща"

ВЪЗДИШКА
на Албена и Красимир

Как да кажа, че полегнал с мислите си,
върху седем хълма съм живял!
Пада слънцето във гърлото на най-далечния,
там, където вечер те е страх да минеш,
пада и във вътрешния двор на „Ламартин“,
на върха на кулата с часовника
пръста си убожда,
пада,
пада,
пада...
Колко ли слънца минават денем тук?!
Совата на времето прелита и присяда
върху шапката на Златювата къща.
Мислите ми бавно се протягат – Пловдив е!
Можеш в него всичко да си мислиш
и да си измисляш,
можеш да си ти и да не бъдеш –
никой няма да познае.
Толкова градът е вечен
и безгрижен,
толкова полето е заслушано във птиците,
че дори да минеш сам по пътя на живота,
няма да се чувстваш сам.



picZagledan-v-blizkite-neshta.jpgpicIvan_Strandjev__Zagledan_Flyer_.p1.pdf.r150.jpg