Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Разговор с Весела Ляхова в Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" - Разград


images

Разговор с Весела Ляхова в Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" - Разград

Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" - Разград
и ИК Жанет 45

представят Весела Ляхова и романа "Бежанци" 

Носител на Национална наградата „Христо Г. Данов“ 2014

I награда в категория Проза за 2014на годишните награди за литература на Портал „Култура“. „Бежанци“е отличен за силата на художественото внушение, с което пресъздава „бели полета“от драматичната балканска история.

02 декември 2015, сряда,17.30 ч.
РБ "Проф. Боян Пенев" - Разград

Заповядайте!

https://www.facebook.com/events/881297258653026/

 

Интервю на Антоний Димов с Веселя Ляхова по повод представянето на романа й "Бежанци" в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" на 01.12.2015 г., от 17:30 часа. Как книгата обговаря болезнената и актуална за нашето общество тема за бежанците и как се спира на обезбългаряването на Егейска Македония, може да чуете от разговора на авторката с Антоний Димов, записан от ефирното излъчване на Радио Шумен, регионална радиостанция на БНР.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Nmkf-aYvtks&index=1&list=PLln3LmuE3cNNOqIrYT6aIoOz1lvobq2My

 

Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик през 1961 г. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ (1985), специалност българска филология. От 1980 г. публикува художествена проза и публицистика в периодични печатни издания и в интернет. Автор е на книгите: „До слънцето“ (1993), „Живот мисия“ (2001), „Бежанци“ (2013) и сборника с разкази  „Квартал „Зона обиколна“ (2015).


Прочетете повече за "Бежанци"

Проф. дфн Инна Пелева за романа „Бежанци”

„Бежанци” на Весела Ляхова споделя скепсис спрямо „разума на историята” и неверие в способността на политическите елити да разбират хората и да им съчувстват. Говорейки за сънародниците ни, принудени през 40-те години на ХХ век да напуснат домовете си в Егейска Македония, романът говори из болящата памет за непростими исторически престъпления, за твърде много предателства, за твърде много жестокост. И в същото време, въпреки трагедийния си усет за света, „Бежанци” не е потискащо произведение. Да, това не е светла творба, но пък е творба, която носи просветление.

Защото, освен че е глас на автентичната съпричастност към обикновения човек страдалец, книгата твърдо вярва, че във волята и силата му е да опази достойнството си, да удържи в себе си ясна и ярка границата между доброто и злото, да не се пречупи.


ПРЕДИСЛОВИЕ

Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност – ако все още съществува такава – да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.

20.06.2012 г.
Авторката


Инна Пелева, Романът, човекът, историята – отново и талантливо,
«Литернет», електронно списание, 01.01.2014, бр. 1(170): 
http://liternet.bg/publish20/i_peleva/vesela-liahova.htm

«Аз чета», 15.11.213, интервю на Милена Златарова:
http://azcheta.com/vesela-ljahova-tova-e-sudbata-na-polovin-bulgaria/
 

С Весела Ляхова – за пътя на „Бежанци“
Разговор (на Валентин Дишев – от 12.03.2015 г.) с Весела Ляхова за нейната книга „Бежанци” („Жанет 45″, август 2013 г.), за историята и литературата, за пътя на книгата, за разчетеното и несподеленото: http://dictum.mediabg.eu/?p=8048

Ники Кънчев шоу, 3.10.2013:
http://radio.dariknews.bg/?page=audio&id=221992

Весела Ляхова: Властта е бездушна, защото е скъсала с истината
от Искра Крапачева|ИнтервютаКопирано от standartnews.com
http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/vesela_lyahova_vlastta_e_bezdushna_zashtoto_e_skasala_s_istinata_-248354.html

 

Весела Ляхова за „Бежанци“ , Йордан Калчев , Иван Ламбров –
01.12.2013материал на OnlineDCTV
https://www.youtube.com/watch?v=tiN4t9LvX20

 

Мартин Янков, Завръщането на класическия роман, 12.10.2013
"По своята същност това е истински класически роман – дълъг, драматичен, изпълнен с множество преплетени сюжетни линии, богат на разнообразни герои, свързани помежду си със сложни роднински връзки. Персонажите са класически възвишени – изпълнени с достойнство и чест, носители на висши морални добродетели, трагични в своята духовна чистота. Но това не ги прави далечни и несъотносими към днешния читател. Всички тези герои са хора и носят в себе си цялото величие и цялото падение на понятието „човек”. "
(Мартин Янков за Под Моста, 12.10.2013)

http://podmosta.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA/