Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Литературен РЕЗОНАНС с Мария Донева в галерия РЕЗОНАНС-Пловдив


images

Литературен РЕЗОНАНС с Мария Донева в галерия РЕЗОНАНС-Пловдив

Тънка, пунктирана линия събира Мария Донева, издателство Жанет 45 и галерия РЕЗОНАНС. Няколко вметнати думи, една книга - "Чисти стихотворения", една случайна и една неслучайна среща, една въздействаща изложба в галерията -"Мъжете на жените на Ръб-а" . А просторната , светла зала и чистата японска градина събра парченца от пъзела. Останалите ще ги нареди лично Мария Донева на 
20 февруари, петък от 18.00 часа в галерия РЕЗОНАНС.

Официални гости: 
Мария Донева с "Чисти стихотворение"
Божана Апостолова, Издателство Жанет 45.
Официален домакин: галерия РЕЗОНАНС 
Антония Димитрова, галерия РЕЗОНАНС 

Нека този петък вечер стопли повече сърца. 

Ако не познавате Мария Донева, ето повече за нея:
Мария Донева е автор на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината меГу нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа лъскави череши", „Чисти стихотворения”. Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево и е драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
А още повече тук: www.mdoneva.com

За „Чисти стихотворения”:

Марин Бодаков: Поетиката на Мария Донева продължава да се развива – майстор на 
яркия любовен акварел, тя навлиза в интимната графика. Живописните двойни портрети се 
превръщат в автопортрет за двама. Творбите продължават да са звънки, но тяхната сладост 
звучи отдалеч, все по-приглушено. Стихотворенията носят утеха – само с тях няма да се 
разделим след толкова други раздели. Сигурен съм, че Валери Петров се усмихва на тази книга, докато я прелиства (вж. „Довиждане”).

Емилия Найденова: Не се учудих, когато видях залата препълнена. Харесва ми да виждам хора на различни възрасти по тези премиери – от бебета, сгушени в скутовете на своите майки до хора, чиито коси са напълно побелели. Харесвам и това, което прави Мария на представянията си – рецитира! Да, рецитира стиховете си, не чете, импровизира, играе! 

Непринудена е, неизмислена, освободена. Като дете, на което предстои да каже първото стихче, което е научило. Като майка, която чете на своето дете . Като жена, която може да се открие и скрие в поезията във всеки един етап от живота си. И да го направи с лекота...

Мира Балдаранова: Скъпоценно бижу за българската поезия и за нашия град е Мария. 

Свръхсетивна, крехка, огледална като капчица медна роса. Поглеждаш и виждаш безброй отражения и настроения. Няма друга като нея. Ако си близо, можеш да забележиш как трепти и играе с вятъра като стръкче трева или есенен лист на дърво. През цялото време. Ето това мога да кажа за нейните чисти стихотворения. Трудно е да се говори за поезия. Тя се чете.

Стихотворение от книгата:


***

Хората те гледат.

Трябва да внимаваш

при кого отиваш,

от къде минаваш.

Зърнат ли загадка,

свършено е с тебе –

ще те хапнат сладко.

После ще разтребят.

Трябва да изглеждаш

плосък и прозрачен.

Думи ако казваш –

нищо да не значат.

Трябва да запазиш

радостта си скрита –

да не я полазят,

за да я опитат.

Да не я размътят,

да не я омачкат.

Да не я настъпят

със безгрижна крачка.

Но ако трепериш,

как ще съумееш

радост да намериш,

с радост да живееш...