Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Събития » Премиера на "Грузулак" от Джулия Доналдсън в София


images

Премиера на "Грузулак" от Джулия Доналдсън в София

ИК Жанет 45 представя

ГРУЗУЛАК
(The Gruffalo)

от Джулия Доналдсън
Илюстрации Аксел Шефлър

Превод Паулина Бенатова и Манол Пейков

17 февруари 2015 (вторник), 19:00
Плюс Това, София, ул. Марин Дринов 30

В целият свят трудно ще се намери по-обичано чудовище от Грузулака. Още от първото й издание през 1999 г., историята за срещата му с малкото мишле посред горските тъмни дъбрави си спечелва любовта на деца и възрастни и получава не една награда. Шестнайсет години след дебюта на книгата на английски език, най-после може да й се насладите и на български в чудесния превод на Паулина Бенатова и Манол Пейков.

Създадена от Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, едно от най-успешните партньорства между автор и илюстратор в света на книгоиздаването, Грузулак е истинска съвременна класика. Както мишката, така и чудовището са се превърнали в звезди на театралната сцена и малкия екран и във всеобщи любимци.

Всичко започва когато на Джулия Доналдсън й попада китайска приказка за едно хитроумно момиче, което успавя да измами и прогони гладен тигър като го убеждава, че то е Кралицата на джунглата. Джулия решава, че тази история би била чудесна основа за илюстрована книжка, но не й хрумва нито една дума, която да се римува с „тигър“ – поради което си измисля свое собствено чудовище, чието име завършва на О (на английски: Gruffalo), за да се римува с “Doesn’t he know”. Всъщност, ако някога сте се чудили защо Грузулака изглежда точно по този, а не по някакъв друг начин – това също е свързано с римите, които се пръкват в главата на Джулия.

Разбира се, Грузулакът какъвто го познаваме се появява на бял свят едва когато Аксел Шефлър грабва молива, за да го нарисува. (В началото чудовището, което Аксел рисува е дори по-ужасяващо от сегашното!) На илюстратора първоначално му хрумва да облече всички животни в дрехи, което в крайна сметка не се случва. Самият Аксел сигурно е бил истински облекчен: само си представете как се облича змия!

Пет години след излизането на Грузулак се появява Детето на Грузулака, което се впуска в свое собствено приключение – и се превръща в незабавен хит. Избират го за Детска книжка на годината на форума „Британски годишни награди“ за 2005-а.

Грузулак също е носител на многобройни награди – включително Наградата на Nestlé Smarties Prize и на Blue Peter Award за най-добра книга за четене на глас – а през 2009 г. е гласувана за любимата приспивна книжка в Обединеното кралство. Ала почитателите на Грузулак са навсякъде: към днешна дата книгата е издадена в 55 държави в тираж над 15 милиона екземпляра, включително на тайландски, уелски, манкс, иврит, африкаанс... За познавачите на класическите езици има дори издание на латински.

Без никакво съмнение, и двете книги са международно явление – освен че са адаптирани за сцена, те са превърнати в изключително успешни анимационни филми, озвучени с гласовете на Роби Колтрейн, Джеймс Кордън, Джон Хърт и Хелена Бонам-Картър.

Чуйте безплатно българската аудиоверсия на книжката:https://www.youtube.com/watch?v=ZSRXXL8TFX0


ИНТЕРВЮ С ДЖУЛИЯ ДОНАЛДСЪН

– Кога решихте да станете писател?

– За петия ми рожден ден татко ми подари една много дебела книга със заглавие „Книгата с хиляда стихотворения“. Направо се влюбих в нея. Четях стихотворенията, научавах ги наизуст, рецитирах ги, а после започнах да си съчинявам и свои собствени. Въпреки че мечтата ми преди толкова много години беше да стана поет, по-късно реших, че по-скоро бих излязла на сцена. Не се получи особено добре и се наложи да захвана и с други неща – да преподавам в училище и да работя в издателство. Но в края на краищата започнах да правя това, което исках още от петгодишна. Според мен това се случва на доста хора.

– А кога започнахте да пишете книги?

– През 1993, когато една от песните ми, A Squash and a Squeezе, се превърна в книга. Преди това просто пишех песнички за детски телевизионни предавания.

– Откъде идват идеите Ви?

– Отвсякъде и от всичко: случки с моите деца, спомени от детството ми, дочути думи, посетени места, приказки... Трудното е да превърна идеята в история с начало, среда и край.

– Колко време Ви трябва, за да напишете книга?

– Може да минат месеци или години, за да узрее идеята ми и да планирам книгата. Това е много важна част от работата. После, когато вече съм готова с плана, ми трябват от седмица (при книжка за най-малките) до шест месеца (при 7-10-годишните деца), за да я напиша. Идеята за Грузулак и планирането му ми отнеха около година (разбира се, вършех и други неща), а самото му написване – към две седмици.

– С молив ли пишете?

– Когато пиша римувана книга, започвам с молив или писалка, пиша в голяма тетрадка и освен това си драскам и рисувам в нея. Ако книгата не е римувана, често я пиша направо на компютъра. 

– Къде пишете?

– Наум – когато съм в банята или на разходка. Имам и кабинет, а понякога пиша във влака или в библиотеката.

– Как си намирате илюстратор?

– Издателите ми познават много илюстратори и избират този, който според тях е най-подходящият за моето писане (обикновено най-напред ме питат дали харесвам работата му).

– Откъде се появи вдъхновението да напишете Грузулак?

– Книжката щеше да е за тигър, но не можех да намеря нищо, което да се римува с „тигър“. Тогава съчиних редовете: “Silly old Fox, doesn’t he know / There’s no such thing as a ... ” и тогава думата “gruffalo” се появи в ума ми, за да попълни празното място. А самият грузулак изглежда по този начин заради няколкото неща, които успях да римувам сполучливо.

– Работите ли съвместно с Аксел Шефлър по илюстрованите книжки?

– Не, не дишам във врата му, както и той не диша в моя. (Така де, аз живея в Глазгоу, а той е в Лондон!) Пиша история и я изпращам на издателя си. Тогава издателят я изпраща на Аксел, за да я илюстрира. Налага ми се да коментирам скиците му, но се опитвам да не му се меся много – не ми се и налага, тъй като те винаги са забавни и блестящи.

– Харесва ли Ви да пишете?

– Считам, че самият акт на писане в действителност е доста тежък труд. Често блокирам или пък усещам, че се бъхтя без вдъхновение. Но в момента, в който осъзная, че в края на краищата написаното въздейства, се чувствам прекрасно – и обичам редактирането и уточняването на дребните детайли накрая (да ги доизпипвам, както казват издателите). Много е хубаво, когато пристигнат първите грубо нахвърляни илюстрации и видя как ще изглеждат моите герои. 

– Колко книги сте написала?

– 193 (92 от тях могат да се закупят в книжарниците, а 101 са за училищата).

– Коя от всичките си книги обичате най-много?

– Това непрекъснато се променя. В момента имам две любими: The Snail and the Whale за по-малките и The Giants and the Joneses за по-големите деца.

– А коя е любимата Ви книга от друг автор?

– Една от тях е Watership Down от Ричард Адамс – една вълнуваща история за зайци.

– Какво е хобито Ви?

– Разхождам се, карам колело, свиря на пиано, пея... Интересувам се от диви цветя и гъби.

– Имате ли домашен любимец?

– Черен котарак на име Гоблин, който обича да се разхожда в градината, да си цапа лапите с кал и после да ги отпечатва върху всичко, което току-що съм написала.

– Как можем да намерим къде се появявате на сцена?

– Посетете www.gruffalo.com/what-s-happening/events. На сайта има също така хубави игри и указания как да се присъедините към бандата на Грузулака.