„Светът на „След дланите” е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта – сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в „След дланите“ одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост.

"Новаци" е специален случай в прозата на ХХ век. Сборникът, донесъл голямата слава на Реймънд Карвър, съдържа 17 разказа и за първи път е публикуван през 1981 г. (под заглавието "За какво говорим, когато говорим за любовта"), но в твърде различен от оригиналния си вид. Едва 10 години след смъртта на автора излиза наяве, че неговият приятел, благодетел и редактор Гордън Лиш до такава степен е прекроил изходните текстове, че макар героите, сюжетите и атмосферата да са сходни, не е останало почти нищо от Карвъровия сантимент, от милостта и разбирането му към персонажите...

Във Всичко разорено, всичко изгорено американецът Уелс Тауър (1973) разказва девет вълнуващи истории, населени с хора, които не се чувстват уютно нито в собствената си кожа, нито в обкръжението си. Повечето от тях са жертва на своите слабости – обидени синове, прегрешили съпрузи, гневни братя, разочаровани дъщери. Изпълнени с вина и чувство за ограбено бъдеще, те страдат, но не спират да полагат усилия – да направят нещо за себе си, да предизвикат нечие щастие, да превъзмогнат неудовлетвореността си.