"Живот и страдания на Майкъл К." е първият от поредица романи на Дж. М. Кутси, които ИК "Жанет 45" ще издаде през следващите няколко години. 
Кутси е един от най-значимите съвременни автори, пишещи на английски език, удостоен е с Нобелова награда за литература и е първият автор, получавал два пъти наградата "Букър" (за "Живот и страдания на Майкъл К." през 1983 и за "Позор" през 1999).

"Три задраскани реда са по-ценни от един добавен."
Аугусто Монтеросо

"Горе ръцете! Така трябва да се чете тази книга. Опасността от нея се корени в лукавата й мъдрост и смъртоносната красота на несериозността й...

"Необикновените" е бестселър на Ню Йорк таймс под номер едно в раздел "Бизнес книги".
От Малкълм Гладуел, автора на "Повратната точка", една от най-влиятелните бизнес книги на нашето съвремие.

Книгата "Ягода и шоколад", а после и едноименният филм на режисьора Томас Гутиерес Алеа, имат голямо значение за развитието на съвременната кубинска култура. Първоначално романът излиза окастрен и редактиран от цензурата в Куба, но после е отпечатан в литературно списание и се превръща в най-фотокопирания документ в цялата кубинска история.

"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“
Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас.

Бъз Уекслър е ловец на таланти за прочуто студио, тя е известна с това, че може да надуши коя група пъпчиви пубертети ще стане следващият международен хит. Бъз върши работата си от 25 години и се смята за най-добрата, носят се слухове, че ще й връчат престижната награда за цялостно творчество. Едновременно с това у нея непрекъснато живее сянката на страха: тя е на 42 години, според шефа й – преклонна възраст. 

Когато й предлагат да придружава вокален състав български жени на възраст от 45 до над 60 години в турнето им из Великобритания и Щатите, тя не знае как да реагира. Но когато чува как пеят „Планинските баби”, Бъз остава смаяна. Всъщност, смайва я всичко: пеят без репетиции - просто едната подема, а останалите я следват, така са правили през целия си живот и не разбират как изобщо е възможно да живееш без да пееш.

При всичките си чудатости българските баби успяват да станат симпатични на Бъз и на читателите. Те имат непозната за нея, но отрезвяваща и реалистична жизнена философия и най-важното – лека-полека я смъкват на земята и без самата тя да усети, помагат й да осъзнае колко важно е човек да има и непреходни ценности. Тя се научава и на по-честно и човешко отношение към себе си и заобикалящия я свят.