„НЕБЕСНА КРЪЧМА”

С неотразимата си актьорска игра, добре конструиран авторски текст и философски отправки „Небесна кръчма” стана хит още при първата си среща с публиката.
Мариана Митева, в. "Демокрация"

„ЗЕЛЕНО”

...Дивата свобода! Свободата! Хубава тема, разглеждана обикновено в светлината на нейния интелектуален образ! Казва се дори, че едно от неизменните неща, към които се стреми човек, е свободата да се изразява. Но кой се е замислял за свободата като физическа, а не само като духовна необходимост?
Българска трупа го направи в своя спектакъл “Зеленодиво” (Театър “Алма Алтер”, България. Постановка на режисьора Николай Георгиев. Участие на Международния фестивал на експерименталните театри в Кайро, Египет, септември, 2003).
...Именно третирането на физическата свобода е новото! Животните, както и телата, могат да разкъсат оковите на физическата зависимост, на насилието. А щом въпросът се отнася до този вид свобода, какво по-възпламеняващо от тяло, постигнало или възвърнало си свободата? Тяло, изразяващо се на присъщия му физически език?

Раня Адел, „Дива свобода!”,  сп. „The Experimental”, Кайро,

„КУЧЕ В БАНЯТА”

Един спектакъл за:

ЛЮБОВТА: Тази, внезапната, която ни грабва като вихър. Тази, трагичната: полет в бездната. Тази, с която живеем цял живот, защото продължава рода.

ПРИЯТЕЛСТВОТО: За приятеля, който така нелепо си отива. За приятеля-измамник. За приятеля, без когото не можем. За приятеля, когото не познаваме.

РОДИТЕЛИТЕ: С които неизбежно се разделяме, но оставаме завинаги заедно. И за децата, които ни отглеждат.

За Мъжа – който иска да бъде. За Човека – за когото животът е едно окопитване. За Императора на една несъществуваща империя. За Госпожата от „Драма за разлагаща се Дама”...

НО ПРЕДИ ВСИЧКО: За все още неродените мигове на един актьор. За един актьор по призвание. Актьорът, който ни кара да се чувстваме горди, че го има, че играе тук, за нас...

Текст от програмата на спектакъла в Драматичен театър – Пловдив, 
режисьор Николай Георгиев.

Бай Ганю е многозначен образ-символ, който – макар и най-често използван като идентификационен инструмент за проблематизиране на  цивилизационната принадлежност на българите – не е нито само национален, нито само социален, нито само цивилизационен тип, въпреки че в различни исторически периоди и у различни интерпретатори се акцентира именно върху „националното”, „социалното” или  регионално-цивилизационното.

47 глави. 47 истории. Лични срещи, спомени, разкази, есета. Всяка глава може да се чете като отделна история. Това е книга от рядка порода, нещо като автобиографичен приключенски роман.
Евгений Евтушенко е първият поет от поколението на 60-те, който с юношеска дързост започва да разбутва диплите на желязната завеса. Гласът му, четящ поезия, са слушали на пълни стадиони в 94 държави. Стиховете му са преведени на 72 езика. Евтушенко е бил на всички континенти на Земята и е писал стихове за всяка страна, която е посещавал.
"Шестидесантник"  е уникален разказ за срещите на поета с Пабло Пикасо, Пастернак, Жаклин Кенеди, Пабло Неруда, Шостакович, Фелини, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Пазолини, Че Гевара... Той е бил свидетел на тайната подготовка на Карибската криза; Робърт Кенеди му доверява кои руски дисиденти американското разузнаване е издало на КГБ и защо. Двама шефове на КГБ лично са писали доноси срещу него до политбюро; Хрушчов го е критикувал, но и тайно го е защитавал. Мемоарната проза на Евтушенко е особена – да спрете да я четете е почти толкова трудно, колкото и да оставите пушенето.

“Евтушенко – това е цяла епоха.”
Булат Окуджава

„Случаят Джем”, или Човекът, изправен пред Историята

“Интригата на книгата е доста проста: при смъртта на султан Мехмед II Завоевателя през 1481, властта естествено преминава в ръцете на сина му Баязид, който става султан под името Баязид II. Вторият му син, принц Джем, ерудиран, образован и опитен военен, подтикнат от спахиите и обкръжението си, оспорва тази власт и предлага на брат си да си поделят империята. Баязид отхвърля предложението и между двамата братя възниква безмилостна вражда. За Джем започва дълги години на странстване в изгнание. Подхвърлян от различните политически интереси на управляващите в Европа, заложник по неволя, разменна монета между Изтока и Запада, който се стреми да забави възхода на Изтока и дори да завземе отново Цариград, Джем спира в Сирия, Египет, Родос, Франция, Рим, където е задържан от папа Инокентий VIII, преди да бъде предаден на краля на Франция Шарл VIII. Умира в Неапол през 1495 г. при тайнствени обстоятелства.

Първият и засега единствен роман на Арундхати Рой  “Богът на дребните неща” е глобален бестселър, преведен на 38 езика.
През 1997 г. е удостоен с “Букър” и до днес се смята за едно от най-ярките заглавия в историята на тази най-престижна английска литературна награда. Редица критици го поставят веднага след “Букъра на Букърите” – “Среднощни деца” на Салман Рушди. Рой е и първата живееща в Индия авторка, която получава отличието.

С излизането си “Обици и змии” – дебютният роман Хитоми Канехара – предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория.
Романът печели наградата “Акутагава” (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите й мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е “най-силната книга в историята на наградата изобщо”.