Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Людмила Миндова пише на ръба на личното и политическото, в тази точка на болезнено срещане, което май е единственото възможно писане днес и тук. Тук, където „историята дерайлира отгоре ми“, където „разпродават детството ми на безценица тези, които“... Гневност и крехкост, уязвимост и съпротива има в тази етика и поетика, повече средноевропейска, отколкото наша. И още – внезапни чудеса на всекидневието като в любимото ми късо стихотворение „Облак“.
Георги Господинов
Стихосбирката на Людмила Миндова е политическа и социална, и лирична. Тя с рационален скалпел разчленява света наоколо на възмутителни и възхитителни съставни части и в същото време му додава душа и смисъл с плам, неподлежащ на делнична класификация. В едно от най-прочутите си стихотворения, „Лимоните“, Еудженио Монтале говори за трепетното усещане, предхождащо разкриването на велика тайна. Людмила Миндова дава на този трепет името „тамбос“ –– гръцка дума за „удивление“, „смайване“. Но докато в „Лимоните“ Монтале спира, преди да е познал и назовал тайната, в „Тамбос“ смайването е и преди, и след познанието. Което, вярно, е тъга, но и ярост, и сила, и ново
удивление.
Нева Мичева
Отзиви на читатели (1)
Малки късчета изящно спасение
Това е част от нейната поезия, извикваща спомени за едно отминало време на спокойсто и доброта, макар и дори тогава да знаехме, че отвъд прага на дома не всичко е хубаво. Малки късчета стихове и красота, а в тях - ежедневните битки за запазването на човечността у всеки. Във всяко от тях разбираш каква е незаменимата болка да си човек, поет, майка и да се опитваш да запазиш добротата в себе си и да предпазиш едно семейство от света, който със своята враждебност се опитва да проникне през прозорците, да смени аромата на кекс, чай и домашен уют със смог и шумотевица и да заличи всичко, от което са създадени мечтите на добрите хора. И все пак красотата надделява - всеки един стих носи силата на майчина целувка за лека нощ и дълго след прочита на "Тамбос" света ще бъде прекрасен като детски сън.
А ако все още е нужно доказателство- ето един неин стих:
"Облак
Баналността пада като пудра захар върху кекса.
Порасналият я изяжда, без да забележи.
Детето кихва и я пръска като облак."
Напишете отзив за книгата