Куклената къща (1978) е една от първите книги за възрастни на финландската писателка Туве Янсон (1914–2001) и съдържа дванайсет истории с артисти: не задължително прочути (като Кристо от Изкуство сред природата), не непременно съществували (като скулптора с маймунката, който поразително прилича на бащата на авторката), дори не и на всяка цена упражняващи конкретно изкуство (като художника на комикси, смазан от успеха си). В Куклената къща артисти са всички, които мислят за красивото, пътуват към мечтано място, подхранват пагубна страст, вълнуват се от човешкото, подреждат света. Както куклената къща от едноименния разказ побира целия живот на своя майстор, така и този сборник представя в миниатюра живота на своята авторка и нейните читатели: обичта, труда, неудовлетворенията, страха, ревността, копнежа, предразсъдъците и другите всекидневни падения и триумфи.

Най-честият главен герой в стоте разказа от "Центурия (сто малки романа река)" е "един господин", но се случва мястото му да заеме дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, разсеяна фея, крадци на Вселени, явление, сън, даже и вик. На крачка от поезията и на една ръка разстояние от визуалните изкуства, тези текстове, наричани от техния автор “романи в миниатюра”, в крайна сметка сякаш приличат най-много на джаз вариации по общовалидни теми: усещането на човека за себе си насаме и сред хората, в града, в света.

С предговор от Итало Калвино и специално за българското издание – от дъщерята на писателя Лиета Манганели.