Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Островът


images

Островът

от Лиляна Михайлова

ЗА ЛИЛЯНА МИХАЙЛОВА – С ЛЮБОВ

На 11 май 2014 г. Лиляна Михайлова щеше да навърши 75 години. Пиша щеше, защото на 18 април 2010 г. тя напусна видимия свят, завещавайки му повече от 20 книги – разкази, повести, романи и сценарии, сред които: „Отвори, аз съм“, „Чужденката“, „Откога те чакам“, „Корабът“, „Самоубийство по лични причини“, „Грехът на Малтица“, „Един тъжен мъж“, „Жени“, „Неизчезващите“, „Късни дъждове“, „Писма до поискване“, „От разликата в часовите пояси“. Всички помним филмите, направени по нейни сценарии: „Най-добрият човек, когото познавам“ (по повестта „Отвори, аз съм), „Грехът на Малтица“ и „Неизчезващите“ (по едноименните романи), телевизионната сага „Дом за нашите деца“ (по романа „Един тъжен мъж“).
Когато се случи да се попитам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, нейното име неизменно изскача в съзнанието ми на първо място. Зае името й това място преди няколко десетилетия и все по-трудно някой би могъл да го измести.
...Имаше преди няколко десетилетия малка група писатели, която носеше наименованието „Писателска група към Централния съвет на Българските профсъюзи“. Ако не се лъжа, групата беше сформирана през пролетта на 1968 година. Дамян Дамянов, моят съпруг, стана неин член от основаването й. В групата участваше и Лиляна Михайлова. Който ги познава, би потвърдил мнението ми, че те бяха сродни души. Между нашите семейства бързо се завърза голямо приятелство.
Лиляна Михайлова беше невероятно скромен човек. Бих си позволила дори да кажа – неприлично скромен. И не бих сгрешила. Да си автор на такова творчество и да не проявяваш никаква суета, никакво високомерие, никакво тщеславие, е рядко явление.
Читателите я обичаха. Знам го от собствени наблюдения.
Два пъти годишно писателската група към ЦС на БПС правеше срещи с читатели в Русенско и в Смолянско. Посещаваха градовете и селата в двата региона. Една мисъл гласи, че без съавторството на читателите няма писател. Лиляна Михайлова, Дамян – имаха огромен брой „съавтори“. Толкова огромен, че им се налагаше да правят в някои дни по три срещи с читатели – толкова много хора имаха желание да видят отблизо, да чуят и да поговорят с любимите си автори.
Идва ми да въздъхна с един стих от Дамян: „Къде изчезна онова / тъй хубаво и щедро време...“ Щедро на положителни емоции! Тези срещи завършваха с най-голямото доказателство за любов – с дълги „опашки“ за автографи и с много цветя.
Тази „магия“ обаче е възможна само когато любовта е взаимна!
Семействата ни се събираха често на сладка приказка. Децата ни обожаваха леля Лили, чичо Младен и сина им Бойко. Лиляна и Младен вземаха нашия Петър с тях на риболов по язовирите в Пернишко. През летните ваканции, в които ходехме на море във Варна, беше задължително да отидем до с. Крапец, където приятелите ни имаха скромна къща. Седяхме в сянката на някое плодно дърво, хапвахме зеленчуци тяхно производство, наловена от тях риба, приготвен от тях крокмач и говорехме, говорехме...
Лиляна имаше и една особена дарба, наследена от баба ù – баеше против уроки. (Дано духът ù да не ми се разсърди.) Научих случайно за тази ù дарба. Споделих с нея, че след гостуванията на определени хора у дома дъщеря ни Райна винаги вдига температура и започва да повръща. Лиляна ми каза следващия път, когато това се случи, да я повикам. Повиках я. Пожела да ги оставим сами. Какво се е говорило и правило – не знам. След сеанса Райна се възстанови като с магическа пръчка. Лиляна е поверила знанието си, което се предава само по женска линия, на дъщеря ми, но за да се запази силата му, тя няма право да го споделя с никого, освен с нейната дъщеря, когато порасне.
Верен, честен и всеотдаен приятел беше Лиляна Михайлова. Когато се налагаше да заведа Дамян на места, до които не се стига с кола, заставахме с нея от двете му страни и подкрепян от нас, той можа да види отблизо и крепостта Червен, и Ивановските скални църкви, и...
През годините на нашето приятелство нито веднъж не чух Лиляна Михайлова да злослови по нечий адрес. И след т.нар. демократични промени – също. Помня все пак, че веднъж „одумахме“ голям всекидневник, който я беше „удостоил“ за поместен в него неин разказ с баснословния хонорар от... 5 лева. Всъщност не го одумахме, а само констатирахме, че все пак хонорарът е бил достатъчен,
за да плати билетите си за трамвай и автобус...
Малко хора я изпратихме в последния ù път. Тя самата пожелала да бъде така. Един голям български писател си отиде от света скромно, както живя. Остави
в наследство творби, с които би се гордяла всяка национална литература. Семейството й дари апартамента си в Перник на общината, с условието в него да живеят ученици отличници, които нямат родители.
Нито една институция не си направи труда да изпрати прощални думи.
Добре поне, че за вечно жилище ù беше отредено място в парцела на творците.

Надежда Захариева

  • Заглавие: Островът
  • Автор: Лиляна Михайлова
  • Оформление: Христо Гочев
  • Редактор: София несторова
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 13.00 лв.
  • Цена online: 12.35 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 220
  • Дата на издаване: 04.2014
  • ISBN: 978 619 186 002 9




Отзиви на читатели (1)

покажи всички само заглавията покажи всички

Островът

от Йонета Петрова, написан на 2014-08-21 20:12:36 641
Когато едно произведение, било то стихотворение, роман или просто есе, е писано от интелигентен, одухотворен човек и с безпределно удоволствие, то последното непременно се предава на читателя.

Наскоро имах невероятния късмет да пътувам в едно купе със съпруга на Лиляна Михайлова, виден и обичан български актьор. Първата ни среща мина в решаване на ребус от ежедневник, по което познах, че не отстъпва на своята съпруга по интелигентност. Истината е, че именно той е виновникът да стигна до тази книга!

Надявам се книгата да бъде преведена на многобройни езици и разпространена по света, за да могат още много хора да стигнат до нея. А щом я разлиствам, винаги ще се сещам за срещата, която съдбата ми уреди!

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Мама Леоне

от Миленко Йергович / превод от хърватски: Русанка Ляпова

Проза

"Мама Леоне" е естраден хит от 70-те. И най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович ("Сараевско Марлборо", "Буик Ривера"). Първият цикъл от разкази в нея, "Когато се родих, в коридора на родилното залая куче", здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от радости и разочарования: момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта. Героите на втория цикъл, "В този ден завърши историята на едно детство", са ощетените от тежкия разпад на Югославия, останалите и завърналите се...

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 13.00 лв. | Цена online 12.35 лв. | Купи add to cart


images

Искрено ваш Шурик

от Людмила Улицкая / превод от руски: Здравка Петрова

Проза

„Писателите може да бъдат обвинявани в безнравственост. Както и художниците, и инженерите. Но да се обвинява литературата в нещо такова, е абсолютно безсмислено. Творчеството е божествен дар. Дар на свободата. А нравствените закони са предписание за човешкото поведение.

Влечението ми към семейния роман е мой личен начин да изживея темата за семейството в съвременния свят. Живеем в сложно време, когато традиционната институция на семейството е подложена на големи изпитания и дълбоки промени. От човека се иска наново да решава въпроси, които на нашите предшественици са изглеждали напълно решени. Моите романи не са рецепти, а покани да се вгледаме в живота...”

Людмила Улицкая

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 13.90 лв. | Цена online 13.20 лв. | Купи add to cart