Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза.
Световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си – измислен град-декор край морето – и потънал в забвение.
Унгарски музикант, който идва само за една нощ в София и получава от непозната жена снимка с тайнствен надпис на гърба.
Фотографка, изчезнала безследно преди 30 години при опит за бягство зад граница.
Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето.
Какви са плановете на случайността за тях? Успяват ли да понесат последствията от капризите й? Къде свършва измислицата и започва реалния живот?
Този роман е историята на недостроен, измислен град, събрал в себе си най-вълнуващите места от различни градове, и на хората, които се срещат и разминават по неговите внезапни улици.
Разходка из “Внезапни улици”
Посетете най-важните места на действие в романа, разгледайте снимки на някои от тях, прочетете откъси от "Внезапни улици".
http://vnezapniulici.eu/
"Библиотеката" - как се преплитат реалност и измислица в романа. Описание на една внезапна улица, невлязла в последната версия на книгата.
Разговор с Иван Могилска за Dictum (БНР Благоевград).
Когато се залавят с фотографските си начинания в постсоциалистическите условия на 90-те години, Мисирков и Богданов се оказват на терен, дефиниран от различни идеологически натоварени зони. Обградени от ново поколение артисти, актьори и режисьори, те превръщат личната си реалност във фотографски летопис, който днес е документ за този период на социална, политическа и икономическа трансформация.
Валтер ЗайдлИзданието се публикува едновременно с изложбата Мисирков/Богданов. Портрети 92-13 в Софийска градска художествена галерия (СГХГ), декември 2013-януари 2014.
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 35.00 лв. | Цена online 33.25 лв. | Купи
За стихосбирката “Иначе казано” Иванка Могилска става носител на "Националната литературна награда" Владимир Башев" за 2012, която се връчва от Националния литературен музей, Литературния кабинет “Владимир Башев” и Националния дарителски фонд “13 века България” в дома на поета, функциониращ днес като литературен кабинет.
За стихосбирката си „Иначе казано” – Иванка Могилска получава от Национален дарителски фонд „13 века България” литография от художничката Любомира Белева и грамота от Националния литературен музей.
Наградата осигурява изпълнителния директор на Националния дарителски фонд „13 века България” проф. Греди Асса. Присъжда се на всеки две години за издадена стихосбирка на автор до 32 години – възрастта, на която си отива Владимир Башев.
"Момиче, което пише за себе си в 3 л., ед.ч. Допада ми тихото и непоклатимо разбиране каква по-точно е поезия в “Иначе казано” - порив към самоусъвършенстване чрез премерена реч; обръщениe към човек, комуто да поверим незрелищен, но зрял лирически образ...
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 7.50 лв. | Цена online 7.12 лв. | Купи
Отзиви на читатели (4)
Книга с възхитително бели страници и широк като улица разделител
Това е най-точното начало за една приятна разходка по непознати и разпознати, изненадващи с пълнотата на ескиза си улици и места по света. Едно незабравимо пътуване сред фотографии, скици, музика и списване на човешки съдби, в което „Хората са като улици – пресичат се и после се разделят”.
Напомня ми стар черно-бял филм - потапяш се в носталгия по минали времена, но внезапно се стряскаш от шума на фотоапарат, от който излизат снимки като в Google Maps Satellite.
„Улици и улици, които се преплитат и разделят. Улици, видени от птичи поглед, прегърнати, отпуснати доволно една в друга. Улици, изпълнени с хора като точки – ако ги съединиш, ще направиш нова карта.”
Точките се свързват в човешки съдби, тръгват от различни посоки, преплитат се, сбират се и се разделят, понесли във видима нишка щастия, безутешност, самота, надежда, вдъхновения и пустош, превърнали ги в неповторим и оригинален декор на филм. Недостроеният град край морето. Филм за неизживяната, угаснала и внезапна любов. И за толкова още неща...
„В живота ми не е имало улица, по която да си пожелая да вървя без нея. Всяка една е била насън или наяве проходена, разгледана, изговорена, снимана или нарисувана с нея.”
Излишно е да се опиташ да мислиш върху всичко това, трябва просто да се оставиш на музиката да те носи по тези улици...
Книга с възхитително бели страници и широк като улица разделител. Беше истинско удоволствие да я срещна. Докато я четях, музиката на Роман изпълваше стаята и стигаше до слуха ми като далечно ехо по този начин с музиката на YVES MONTAND - Les Feuilles Mortes
(http://www.youtube.com/watch?v=Xo1C6E7jbPw)
Прочетете я с вашата музика.
Изгубени преки в несъществуващ град
Иванка Могилска
Несподелени стъпки по необитаеми и в същото време до болка познати улици, в измислен град, „създаден да приюти неизживян живот“ извървяват героите на романа „Внезапни улици“, в търсене един на друг, живо претворени от лиричния почерк на автора. Действието се развива в няколко, на пръв поглед несвързани помежду си сюжетни линии – паралелни улици в които героите са просто преки, пресичащи различни епизоди в историите на отделните съдби и местата, където са се срещали. Именно преплитането и сблъсъкът на тези сюжетни линии, чувственият стил на Могилска и богатството на изразните средства, както и неизменният, натрапващ се акомпанимент на акордеон раздробяват сетивата на читателя на нервни фрагменти, по които – къде плахо, къде безпощадно – стъпват героите на романа, в търсене на своето щастие.
Създател на „лъжливи“ улици – архитект на алтернативна реалност рисува лъжовен свят, в който иска да изживее пропуснатото си щастие. Декор, в който умел сценарист е вербуван да пренапише и помести неизживения споделен живот на две изгубили се във времето и геополитическото пространство души. История за една любов – такава, каквато не е съществувала, но би могла да бъде изживяна. Сценарий, описващ връзка, пресъздадена чрез друга любов – наглед също толкова невъзможна. И всичко това – под вихрените арпежи на гениален акордеонист, чиито пръсти раждат вятър. В даден момент читателят би допуснал, че описаният сценарий всъщност е реалният живот на героите, че сценаристът в отчаянието на несподелената си любов е решил просто да размени истинските истории с имагинерните. Относно сюжетната непредсказуемост, самата Могилска споделя: „Реалността и измислицата се срещат и преплитат на всяка крачка в романа и отдавна вече не мога да ги отделя. Той пое в своя собствена посока и аз се отказах да предугаждам стъпките му. Предпочетох да ги следвам.“
Историята сама те води, въпреки многото въпроси, които задава в процеса на четене. Описаните събития се нареждат като по петолиние, следващи неравноделните схеми на джаза, от които накрая музиката триумфира. Стилът рисува с геометрични форми и перспективи,... с пръсти, изцапани с графит и те потапя далеч отвъд смисъла на отделните думи. Така, неусетно се превръщаш в част от историята, в поредната сюжетна линия, която търси естествената си развръзка в срещата на героите. Романът, макар и писан в делници, пресъздава съдбите на героите и въобще усещането за живота в цялото му тържествено празнично-делнично единение.
„...Заживяхме заедно. Първо в празника, в който няма място за писане, защото всичко е бързо, кратко, шеметно, а писането изисква друга скорост и дисциплина... Постепенно празниците се претопяват в делници. Именно заради празника, ни идва смелост и решаваме да заживеем заедно в делника. Знаем колко опасно е това, но все пак се надяваме – както всички. Ако я нямаше тази надежда, че можеш да живееш в делника и да го превърнеш в романтична любовна история, която не нанася удари, или поне в любов, която можеш да задържиш с времето, никой нямаше да се осмели.“
Музиката! Случва се докато четеш дадена книга, в главата ти да се редуват картини и мелодии. В този роман рисунките и скърцането на графита по неравния картон на скицника са надвикани от осезаемия акомпанимент на акордеона. През цялото време, сякаш от нищото се долавят натрапчивата му бленда и шеметните акорди, та дори тракането на клавишите и бутоните на басите, тъжните въздишки на меха... всичко това удавя четенето дълбоко в зрителните сетива и романът сякаш се възприема чрез слуха, в ритъма на тангото и джаза. Музиката, подобно вода, изпълва всяко празно пространство на съзнанието ти и залива всичко, извира дори от полето на книгата и се отпечатва в очните ти дъна. Четеш музика, героите вдишват и издишват музика. Общуват чрез нея, говорят на нейния език... „Тайнственият надпис“ на гърба на снимката, вероятно също е музика – петолиние с наредени знаци. Все едно букви или ноти – пречупени през призмата на любовта, в очите им потъват не знаците, нито дори словото, а само чистият им смисъл.
„Сърцето ми е акордеон – изтласква музика наместо кръв.“
Внезапни улици, неочаквани обрати
По следите на изгубения град
Напишете отзив за книгата