Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Какви са плановете на случайността за тях? Успяват ли да понесат последствията от капризите й? Къде свършва измислицата и започва реалния живот?
Този роман е историята на недостроен, измислен град, събрал в себе си най-вълнуващите места от различни градове, и на хората, които се срещат и разминават по неговите внезапни улици.
Прочетете откъси от романа, публикувани в:
http://vnezapniulici.eu/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%B8
Посетете най-важните места на действие в романа, разгледайте снимки на някои от тях, прочетете откъси от "Внезапни улици".
http://vnezapniulici.eu/
Кликнете на http://bit.ly/VnezapniUlici
"Библиотеката" - как се преплитат реалност и измислица в романа и, специално за "Библиотеката", описание на една внезапна улица, невлязла в последната версия на книгата.
Интервю за романа "Внезапни улици" в предаването NewsRoom на TV7. Разговор за градовете и за това случайни ли са случайностите.
Разговорът е излъчен в предаването за литература на БНР - Радио Благоевград “Страници”.
Когато се залавят с фотографските си начинания в постсоциалистическите условия на 90-те години, Мисирков и Богданов се оказват на терен, дефиниран от различни идеологически натоварени зони. Обградени от ново поколение артисти, актьори и режисьори, те превръщат личната си реалност във фотографски летопис, който днес е документ за този период на социална, политическа и икономическа трансформация.
Валтер ЗайдлИзданието се публикува едновременно с изложбата Мисирков/Богданов. Портрети 92-13 в Софийска градска художествена галерия (СГХГ), декември 2013-януари 2014.
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 35.00 лв. | Цена online 33.25 лв. | Купи
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 12.00 лв. | Цена online 11.40 лв. | Купи
Отзиви на читатели (4)
Книга с възхитително бели страници и широк като улица разделител
Това е най-точното начало за една приятна разходка по непознати и разпознати, изненадващи с пълнотата на ескиза си улици и места по света. Едно незабравимо пътуване сред фотографии, скици, музика и списване на човешки съдби, в което „Хората са като улици – пресичат се и после се разделят”.
Напомня ми стар черно-бял филм - потапяш се в носталгия по минали времена, но внезапно се стряскаш от шума на фотоапарат, от който излизат снимки като в Google Maps Satellite.
„Улици и улици, които се преплитат и разделят. Улици, видени от птичи поглед, прегърнати, отпуснати доволно една в друга. Улици, изпълнени с хора като точки – ако ги съединиш, ще направиш нова карта.”
Точките се свързват в човешки съдби, тръгват от различни посоки, преплитат се, сбират се и се разделят, понесли във видима нишка щастия, безутешност, самота, надежда, вдъхновения и пустош, превърнали ги в неповторим и оригинален декор на филм. Недостроеният град край морето. Филм за неизживяната, угаснала и внезапна любов. И за толкова още неща...
„В живота ми не е имало улица, по която да си пожелая да вървя без нея. Всяка една е била насън или наяве проходена, разгледана, изговорена, снимана или нарисувана с нея.”
Излишно е да се опиташ да мислиш върху всичко това, трябва просто да се оставиш на музиката да те носи по тези улици...
Книга с възхитително бели страници и широк като улица разделител. Беше истинско удоволствие да я срещна. Докато я четях, музиката на Роман изпълваше стаята и стигаше до слуха ми като далечно ехо по този начин с музиката на YVES MONTAND - Les Feuilles Mortes
(http://www.youtube.com/watch?v=Xo1C6E7jbPw)
Прочетете я с вашата музика.
Изгубени преки в несъществуващ град
Иванка Могилска
Несподелени стъпки по необитаеми и в същото време до болка познати улици, в измислен град, „създаден да приюти неизживян живот“ извървяват героите на романа „Внезапни улици“, в търсене един на друг, живо претворени от лиричния почерк на автора. Действието се развива в няколко, на пръв поглед несвързани помежду си сюжетни линии – паралелни улици в които героите са просто преки, пресичащи различни епизоди в историите на отделните съдби и местата, където са се срещали. Именно преплитането и сблъсъкът на тези сюжетни линии, чувственият стил на Могилска и богатството на изразните средства, както и неизменният, натрапващ се акомпанимент на акордеон раздробяват сетивата на читателя на нервни фрагменти, по които – къде плахо, къде безпощадно – стъпват героите на романа, в търсене на своето щастие.
Създател на „лъжливи“ улици – архитект на алтернативна реалност рисува лъжовен свят, в който иска да изживее пропуснатото си щастие. Декор, в който умел сценарист е вербуван да пренапише и помести неизживения споделен живот на две изгубили се във времето и геополитическото пространство души. История за една любов – такава, каквато не е съществувала, но би могла да бъде изживяна. Сценарий, описващ връзка, пресъздадена чрез друга любов – наглед също толкова невъзможна. И всичко това – под вихрените арпежи на гениален акордеонист, чиито пръсти раждат вятър. В даден момент читателят би допуснал, че описаният сценарий всъщност е реалният живот на героите, че сценаристът в отчаянието на несподелената си любов е решил просто да размени истинските истории с имагинерните. Относно сюжетната непредсказуемост, самата Могилска споделя: „Реалността и измислицата се срещат и преплитат на всяка крачка в романа и отдавна вече не мога да ги отделя. Той пое в своя собствена посока и аз се отказах да предугаждам стъпките му. Предпочетох да ги следвам.“
Историята сама те води, въпреки многото въпроси, които задава в процеса на четене. Описаните събития се нареждат като по петолиние, следващи неравноделните схеми на джаза, от които накрая музиката триумфира. Стилът рисува с геометрични форми и перспективи,... с пръсти, изцапани с графит и те потапя далеч отвъд смисъла на отделните думи. Така, неусетно се превръщаш в част от историята, в поредната сюжетна линия, която търси естествената си развръзка в срещата на героите. Романът, макар и писан в делници, пресъздава съдбите на героите и въобще усещането за живота в цялото му тържествено празнично-делнично единение.
„...Заживяхме заедно. Първо в празника, в който няма място за писане, защото всичко е бързо, кратко, шеметно, а писането изисква друга скорост и дисциплина... Постепенно празниците се претопяват в делници. Именно заради празника, ни идва смелост и решаваме да заживеем заедно в делника. Знаем колко опасно е това, но все пак се надяваме – както всички. Ако я нямаше тази надежда, че можеш да живееш в делника и да го превърнеш в романтична любовна история, която не нанася удари, или поне в любов, която можеш да задържиш с времето, никой нямаше да се осмели.“
Музиката! Случва се докато четеш дадена книга, в главата ти да се редуват картини и мелодии. В този роман рисунките и скърцането на графита по неравния картон на скицника са надвикани от осезаемия акомпанимент на акордеона. През цялото време, сякаш от нищото се долавят натрапчивата му бленда и шеметните акорди, та дори тракането на клавишите и бутоните на басите, тъжните въздишки на меха... всичко това удавя четенето дълбоко в зрителните сетива и романът сякаш се възприема чрез слуха, в ритъма на тангото и джаза. Музиката, подобно вода, изпълва всяко празно пространство на съзнанието ти и залива всичко, извира дори от полето на книгата и се отпечатва в очните ти дъна. Четеш музика, героите вдишват и издишват музика. Общуват чрез нея, говорят на нейния език... „Тайнственият надпис“ на гърба на снимката, вероятно също е музика – петолиние с наредени знаци. Все едно букви или ноти – пречупени през призмата на любовта, в очите им потъват не знаците, нито дори словото, а само чистият им смисъл.
„Сърцето ми е акордеон – изтласква музика наместо кръв.“
Внезапни улици, неочаквани обрати
По следите на изгубения град
Напишете отзив за книгата