Децата от гаровия сейф

Прочетох тази книга преди около година. Спомням си как буквално изпитвах страх от това тя да свърши и въпреки това, когато и да я хванех, тя се намагнитизираше, омайваше ме и залепяше ръцете ми за кориците си. Докато я четях, мислите ми бяха оковани само около нея. Дали ще се капсулирам в нея в някой скучен час / времето, в което още ходех на училище.../, дали ще продължавам да я разлиствам в 3...в 4 или в 5 сутринта...дали ще седна да прочета още една глава в някое кафене, нямаше значение. Просто исках да съм вътре, да не излизам от тази черна, апетитна атмосфера. Но колко съм била наивна... До ден днешен, когато и да се сетя за нея усещам сладката горчивина тлееща по страниците й, болезнената твърдост в изказа, садистично опияняващата вманиаченост към това да искаш още и още... брутализъм на капки...на дози... на килограми...още и още и още и още. Тази книга оформи в съзнанието ми такива пейзажи, улици, мисли...каквито никой друг не е успявал, провокира ме с извратеността си и ме накара да чувствам. Просто да разлистя хиляди чувства и емоции, увери ме, че въображението е безгранично... И в крайна сметка... не ми беше тъжно, когато я прочетох, защото частица от мен остана завинаги в този покъртителен свят, тъжно ми беше, като видях, че това е единствената преведена книга на Рю Мураками. Почувствах се като с вързани ръце. Автора остави в мен това желание да искам още, но... някакси останах без избор. Да, мога да намеря нещо на английски, но не е същото. И все пак съм благодарна, че това парче съвършено изкуство плава на български земи. Щастлива съм, че я имам и това сигурно е една от най-добрите покупки в живота ми. Брилянтна!