Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Стерео тишина


images

Стерео тишина

от Росен Карамфилов

МЕЖДУ ЗИМИТЕ

документален разказ

Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,
звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа...

Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, докато плача и да плача, докато пея. Изобщо – никога не съм използвал краката си както останалите човеци.Може би съм не-човек, знам ли?

През нищожно малкото мигове, които съм преживял, основната ми задача е била една – да опитомя смелостта, тъй както Малкият принц опитомява лисицата. В един момент разбрах, че няма друг изход. Престанах да се бунтувам срещу очевидното. Казах си – какво пък, мамка му? Какво от това, че съм различен. Аз мисля, че да си различен е привилегия. Някои решения са взети от Бог и никой няма право да се намесва в тях. Когато съм се родил, в седмия месец от бременността на своята майка, теглото ми е било точно 1.4 килограма. Целият ми ръст се е равнявал на общо две педи. А сега съм тук – изправен духом пред вас, изписвам тези думи без никакво съжаление, искам да разлея мастилото и дa прожектирам женската сянка, която чете заедно с нея
след полунощ. Или може би тя е ти?

Не искам да си спомням мъглата в очите на родителите ми, когато другите деца около моята тогавашна възраст (5) тичаха, гонеха се и се смееха, а аз просто гледах отстрани и преглъщах. Преглъщах молекули от настоящето си. Наложи ми се да престана да се питам защо другите хора около мен ходят, а аз потъвам в статичната прозрачност на обездвижването. Още тогава спрях да бъда дете. Нямаше как да бъда дете. Детството е особено деликатен преход към следващия етап от настоящето. В моя случай детството просто застина... и
отмина.

Последваха няколко операции в името на надеждата. Подобрението беше частично, но никога значително. След четвъртата докторска намеса започнах да се чувствам като релефната карта на САЩ – осеян с малки и големи, ярки и бледи белези. Добрата новина е, че никога не съм бил суетен, поне що се отнася до външния ми вид.

Всяко лято посещавах различни рехабилитационни центрове, санаториуми, където ме увещаваха, че мога да се излекувам. Тази дума не ми харесва, отвратителна е. Всички медицински лица я използват. Какво означава
да се излекувам, та аз не съм болен от проказа, ебати!

Моят проблем е мозъкът. Той е най-големият ми приятел и най-големият ми опонент. Той е Каин, който отнема дъха на Авел. С настъпването на интернет ерата, огледах няколко сайта за диагнозата си. Пишеше: „ДЦП е непрогресиращо заболяване на главния мозък, увреждащо отделите , които ръководят движението и положението на тялото“. Специалистите смятаха, че присъдата е доживотна. Вече не ми пукаше. Бях свикнал с идеята, че съм мъдра статуетка от стъкло. Като се замисля, беше голям срив докато приема тази злокобна мисъл.Катарзисът бе пречистил дори най-бездънните ями на съзнанието ми. Ден след ден и миг след миг преосмислях кинолентата на своята мисия. Дълбоко вярвах, че това е моята мисия от Господ.

...

Откровен разговор с Росен Карамфилов, който започваме с наградата „Рашко Сугарев”, спечелена с документалния разказ „Между зимите”. Автор: Антония Попова-Миховска

Интервюто чуйте тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100404057
  • Заглавие: Стерео тишина
  • Автор: Росен Карамфилов
  • Оформление: Христо Гочев, художник на корица: Кольо Карамфилов
  • Редактор: Елин Рахнев
  • Жанр: Проза, Поезия
  • Поредица: --
  • Корична цена: 11.00 лв.
  • Цена online: 10.45 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 84
  • Дата на издаване: 08.2013
  • ISBN: 978 954 491 950 4




Отзиви на читатели (5)

покажи всички само заглавията покажи всички

Връщане

от Лилия, написан на 2014-01-21 06:11:54 603
Росене, ти се връщаш към истинския смисъл на думите - да свързват човеците, да изразяват красотата на сърцата и ума. Напоследък повечето хора ги ползваме като стена, зад която се крием. Говорим си общи приказки бла-бла... или казаното е нещо много предпазливо, за да не пуснем другите навътре, в същността ни. Страхът от неразбиране, присмех, предателство ни прави двулични и губещи. Губим важни срещи по пътя си със съмишленици, с безценни души-съкровища. Куражът ти ще накара много от нас да прогледнат.

Не спирай да търсиш себе си

от Ирина Сидерова, написан на 2013-10-31 14:29:43 587
Убедена съм, че виждаш, чуваш, усещаш и чувстваш повече от всички нас, увлечените от всекидневните ветрове. Думите ти са силни и разтърсващи! Продължавай все така, Росен -- име на пролетно цвете и ново начало.

Derzay

от мария делчева, написан на 2013-10-16 13:42:16 582
Господ на всеки дава таланти, които често не откриваме и не развиваме, и не преставаме да се оплакваме и да си търсим виновници. Росене, ти си щастливец, защото си открил и развиваш своите таланти. Дерзай, духовно изправен, Той е с теб.

za Rosen K.

от ина дамянова, написан на 2013-08-26 23:37:32 571
Малко са хората, които ще се осмелят на такова откровение, а още по-малко са тези, които притежават таланта да владеят емоцията на думите!
Напред, момче мое!

Когато Господ взема... или... дава

от marifin, написан на 2013-08-26 18:50:17 570
Талант! Точен,оголен от сантимент, болящ до корена на нерва, истинен,мъдър!
Росене,поздравления! И успех! Защото освен признание трябва и насъщен, нали?

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Колене

от Росен Карамфилов

Проза

Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят – светът, в който оцеляването е въпрос на смелост.

Росен Карамфилов

Чета „Колене от Росен Карамфилов. И чувствам много неща. Искам и аз да съм такъв баща, какъвто е бил за Росен неговия татко Кольо К. Помните го – Големият художник. Искам и аз да съм обичан така.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 15.00 лв. | Цена online 14.25 лв. | Купи add to cart


images

Да бъдеш мъж и баща

от Йеспер Юл / превод от немски: Мария Енчева

Проза

Д А Б Ъ Д Е Ш М Ъ Ж И Б А Щ А

ВЪВЕДЕНИЕ: БАЩИТЕ ВЧЕРА И ДНЕС


До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална,
така и емоционална отговорност за тях.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 13.00 лв. | Цена online 12.35 лв. | Купи add to cart