Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Имаго


images

Имаго

от Радостина Ангелова

Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят. Изящно нарисуваните сливови дървета внезапно да се покрият с цвят и да ги дарят с невинността на родените вчера. Сред белотата на клоните да разцъфнат жерави, за да припомнят, че любовта е прелетна. И че любенето на телата е най-грациозният танц, сътворен от природата. Фината бродерия да ги научи, че и върху гладката коприна се появяват ръбчета, но те са точно толкова важни и красиви, колкото и мекотата на сатена. Би могло всичко да се случи и така.

 

ХАВИЕР

   Когато бивше гадже звъни по телефона в девет сутринта и е събота, не звъни за купон. Със сигурност ще иска нещо и то ще е спешно, на живот и смърт. Хавиер погледна пак изписаното на дисплея име и изруга. Стана от леглото, отиде до банята, изми се, без да се погледне в огледалото, и се върна в стаята. Двете момчета спяха на голямото легло в ъгъла както си бяха с дрехите. Бяха пътували толкова дълго... Снощи пийнаха повечко и телефонът не бе успял да ги събуди.
   Олга... По дяволите, Олга!
   Тя знаеше, че Хавиер и да не отговори, ще й се обади когато може. Непременно ще й се обади... Макар и да бяха „бивши“, тяхната чаша вино не беше изветряла. Беше останала недопита, когато се наложи Хавиер да замине за Аржентина, за да не получи грозния печат в паспорта си със забрана за влизане... Но когато оправи документите си и се върна в Испания, Олга вече беше с германеца. Мамка й... Хавиер й беше казал да не го чака, фактически я отпрати, но в себе си беше сигурен, че с Олга просто ще продължат нататък, все едно нищо. Все едно месеците раздяла нямаха значение.
   Не, не я беше мислил. Докато отсъстваше, не се сещаше особено за Олга, още повече че момичетата в родната му Мар дел Плата изобщо не бяха за изхвърляне. Правеше онова, което трябваше да направи – да си уреди работна виза, фалшива от край до край, като визите на спящите в ъгъла момчета. Но първата му работа след завръщането в Барселона преди пет месеца беше да потърси Олга, а втората – да й откъсне главата. Не го стори, разбира се. Второто... Ала се оказа неподготвен за изненадата да узнае колко бързо малката въртиопашка от Меделин му беше намерила заместител.
   А Олга дори не беше вино. Беше хубава, ароматна агуардиенте с анасон, при това не чаша, а цяла бутилка. От литър. Подгряваше кръвта му точно както трябва, а пламъците на къдравата й смолиста коса изгаряха гърдите му, когато се любеха. Така с времето сърцето му съвсем заприлича на прогорена с цигари покривка в квартален бар. Хавиер и без това вече не чувстваше онези емоции, които усещаше като момче, когато се заглеждаше по плисираните униформени поли на момичетата в гимназията и небрежно разкопчаните им блузки. От новите дупки в сърцето му загуби и самата Олга, но тя не го разбираше – когато човек се отдава на нещо, той го прави все едно страстта е извор, от който ще тече завинаги...

  • Заглавие: Имаго
  • Автор: Радостина Ангелова
  • Оформление: Румен Жеков
  • Редактор: Виктор Самуилов
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 14.00 лв.
  • Цена online: 13.30 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 240
  • Дата на издаване: 08.2013
  • ISBN: 978 954 491 943 6




Отзиви на читатели (3)

покажи всички само заглавията покажи всички

Обещаващи думи

от Христина Панджаридис, написан на 2013-11-28 16:38:42 595
„Имаго“ е провокиращо и грабващо заглавие. Нееднозначно. Обещаващо полет, цветове. Една дума, а събира в себе си интереса и пътешествието, и аз бързам да я разтворя.

Вторият роман на авторката е подреден по глави, носещи имена на хора –- в сравнение с предишния роман, разликата е в названията. Любопитството ми се зачита в произволна страница, започвам със „Симон“, продължавам да прелиствам и свършвам „Аврил“, после „Енрик“.

С предишната ù книга „Виенски апартамент“ не съм го правила, но сега по детски се радвам, че всяка разказана история на Радостина А. Ангелова може да се чете самостоятелно, без задължително да спазваш номерацията на страниците и да има живот и вкус. Намирам откритието си за доказателство, че текстът е интригуващ и добре написан, със сюжет, побиращ се в няколко страници, но достоен за хиляди.

Героите пътуват към себе си, към другите, към семейството и приятелите, към истината, зад която са прикрити често успешно фалшифицирани експонати, към сигурност. Съдбите им се пресичат, заплитат, преобръщат, но всеки получава урок, който не очаква, урок-награда или урок за изправяне на грешките.

Сюжетът не е заплетен, той не е контрастен на историята от първия роман на Радостина А. Ангелова, но в новата си книга тя е обърнала внимание на езика. Сякаш тук четем, но и вдишваме, „виждаме“ облеклото на писаното слово. Изреченията не са изсъхнали, измръзнали листа от естествения за есента листопад, те са определени за точния момент и за точното си място. Думите ù са с „наострени нокти“, някъде бодат, другаде галят, боят се да докоснат, но обичта се долавя... думите са премерени, дълбаeщи и работещи в мисълта ти.

Езикът е пластичен, по-разкрепостен, наситен, ароматен, тръпчив, докато надигаме чашата с вино, запомнящ се. В сравнение с предишната си книга, писателката е извървяла път на уплътняване и изнамиране на лекотата на писането, което говори за задълбоченост и работа, за дълбаене до бликване на изворна вода.

Не липсват лиричните късове, но сега те са вплетени вътре във всяка отделна глава -– за безизходищата, за нощта, дъбът... и са по-сдържани и многопластови, по-дозирани. Не случайно авторката има в творческата си биография прекрасни къси разкази.

Дневникът на д-р Дъглас Лий е съпътстваща, паралелна история, станала преди описаните събития в романа, но според мен допринася за сгъстеността, за вглеждането, за минутата покой между забързаните дни на днешните хора и смислеността на човека, отдаден на идеята, на своята професия. Вероятно след години героите на „Имаго“ ще опишат накратко по същия начин цветността на преживените няколко дни.

Романът ни зарежда с очаквания за нови посоки на таланта на Радостина А. Ангелова.

Имаго

от Светослава трифонова, написан на 2013-11-04 09:49:44 588
Книгата е прекрасна. Прочетох я на един дъх и бях готова отново да я препрочета. истинско удоволствие за сетивата.

"Имаго" е цветна и светла книга

от Живка Иванова Василева, написан на 2013-09-11 11:23:51 574
"Добрите поети пишат най-добрата проза", това казах на Радостина Ангелова при представянето на втория и роман "Имаго" в Созопол и го заявявам още по-уверено сега, след прочита му. "Имаго" е цветна и светла книга, събрала в себе си образите на толкова различни личности, които в никакъв случай няма да сбъркаш един с друг, защото индивидуалността им е изградена внимателно и се разкрива постепенно в процеса на четенето. Твърдението ми, че е светла се основава на философията на авторката, абсолютно ненатрапчива, но усещана с всяка дума, че няма нещо трагично в живота и той просто трябва да се живее. Книгата е интелигентно написана: както и във "Виенски апартамент" има две линии на разказване, но тук втората е по-строгата, по-научната, основана на дневниците на доктора, отразяващи неговите експерименти. Най-интересното за мен беше, че макар романът на пръв поглед да изглежда безсюжетен, образите са вплетени в такава тънка паяжина на постепенно развитие, че финалът изглежда повече от естествен. А стилът на Радостина Ангелова още веднъж ми дава право да завърша с твърдението, че най-добрата проза се пише от поети!

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Човекът, който обичаше кучетата

от Леонардо Падура / превод от испански: Венцеслав Николов

Проза

Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути.

Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече – надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата...

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 18.00 лв. | Цена online 17.10 лв. | Купи add to cart


images

Бежанци

от Весела Ляхова

Проза

Романът е носител на Националната награда за литература “Христо Г. Данов” 2014

ПРЕДИСЛОВИЕ

Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна...

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 19.00 лв. | Цена online 18.05 лв. | Купи add to cart