Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят. Изящно нарисуваните сливови дървета внезапно да се покрият с цвят и да ги дарят с невинността на родените вчера. Сред белотата на клоните да разцъфнат жерави, за да припомнят, че любовта е прелетна. И че любенето на телата е най-грациозният танц, сътворен от природата. Фината бродерия да ги научи, че и върху гладката коприна се появяват ръбчета, но те са точно толкова важни и красиви, колкото и мекотата на сатена. Би могло всичко да се случи и така.
ХАВИЕР
Когато бивше гадже звъни по телефона в девет сутринта и е събота, не звъни за купон. Със сигурност ще иска нещо и то ще е спешно, на живот и смърт. Хавиер погледна пак изписаното на дисплея име и изруга. Стана от леглото, отиде до банята, изми се, без да се погледне в огледалото, и се върна в стаята. Двете момчета спяха на голямото легло в ъгъла както си бяха с дрехите. Бяха пътували толкова дълго... Снощи пийнаха повечко и телефонът не бе успял да ги събуди.
Олга... По дяволите, Олга!
Тя знаеше, че Хавиер и да не отговори, ще й се обади когато може. Непременно ще й се обади... Макар и да бяха „бивши“, тяхната чаша вино не беше изветряла. Беше останала недопита, когато се наложи Хавиер да замине за Аржентина, за да не получи грозния печат в паспорта си със забрана за влизане... Но когато оправи документите си и се върна в Испания, Олга вече беше с германеца. Мамка й... Хавиер й беше казал да не го чака, фактически я отпрати, но в себе си беше сигурен, че с Олга просто ще продължат нататък, все едно нищо. Все едно месеците раздяла нямаха значение.
Не, не я беше мислил. Докато отсъстваше, не се сещаше особено за Олга, още повече че момичетата в родната му Мар дел Плата изобщо не бяха за изхвърляне. Правеше онова, което трябваше да направи – да си уреди работна виза, фалшива от край до край, като визите на спящите в ъгъла момчета. Но първата му работа след завръщането в Барселона преди пет месеца беше да потърси Олга, а втората – да й откъсне главата. Не го стори, разбира се. Второто... Ала се оказа неподготвен за изненадата да узнае колко бързо малката въртиопашка от Меделин му беше намерила заместител.
А Олга дори не беше вино. Беше хубава, ароматна агуардиенте с анасон, при това не чаша, а цяла бутилка. От литър. Подгряваше кръвта му точно както трябва, а пламъците на къдравата й смолиста коса изгаряха гърдите му, когато се любеха. Така с времето сърцето му съвсем заприлича на прогорена с цигари покривка в квартален бар. Хавиер и без това вече не чувстваше онези емоции, които усещаше като момче, когато се заглеждаше по плисираните униформени поли на момичетата в гимназията и небрежно разкопчаните им блузки. От новите дупки в сърцето му загуби и самата Олга, но тя не го разбираше – когато човек се отдава на нещо, той го прави все едно страстта е извор, от който ще тече завинаги...
Роман за дълбокото гмуркане в човешките отношения. С майсторско преливане на думите.
Кремена Петрова, Книжен център „Гринуич“
Дори философското е така поднесено, че веднага се отпечатва в съзнанието, няма да ви ограби откъм време, енергия, смисъл, а напротив – ще ви обогати и ще ви остави с приятното усещане от живота.
Емилия Найденова, „Под Моста“
Думите й придобиват форма, цвят, вкус, аромат, топлина... Те внасят усещане за уют и равновесие – дори когато описват най-драматичните събития в живота на героите.
Мая Любенова, „Жанет 45“
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 15.00 лв. | Цена online 14.25 лв. | Купи
Романът е носител на Националната награда за литература “Христо Г. Данов” 2014
ПРЕДИСЛОВИЕ
Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна...Още
Отзиви (0)
| Корична цена 19.00 лв. | Цена online 18.05 лв. | Купи
Отзиви на читатели (3)
Обещаващи думи
Вторият роман на авторката е подреден по глави, носещи имена на хора –- в сравнение с предишния роман, разликата е в названията. Любопитството ми се зачита в произволна страница, започвам със „Симон“, продължавам да прелиствам и свършвам „Аврил“, после „Енрик“.
С предишната ù книга „Виенски апартамент“ не съм го правила, но сега по детски се радвам, че всяка разказана история на Радостина А. Ангелова може да се чете самостоятелно, без задължително да спазваш номерацията на страниците и да има живот и вкус. Намирам откритието си за доказателство, че текстът е интригуващ и добре написан, със сюжет, побиращ се в няколко страници, но достоен за хиляди.
Героите пътуват към себе си, към другите, към семейството и приятелите, към истината, зад която са прикрити често успешно фалшифицирани експонати, към сигурност. Съдбите им се пресичат, заплитат, преобръщат, но всеки получава урок, който не очаква, урок-награда или урок за изправяне на грешките.
Сюжетът не е заплетен, той не е контрастен на историята от първия роман на Радостина А. Ангелова, но в новата си книга тя е обърнала внимание на езика. Сякаш тук четем, но и вдишваме, „виждаме“ облеклото на писаното слово. Изреченията не са изсъхнали, измръзнали листа от естествения за есента листопад, те са определени за точния момент и за точното си място. Думите ù са с „наострени нокти“, някъде бодат, другаде галят, боят се да докоснат, но обичта се долавя... думите са премерени, дълбаeщи и работещи в мисълта ти.
Езикът е пластичен, по-разкрепостен, наситен, ароматен, тръпчив, докато надигаме чашата с вино, запомнящ се. В сравнение с предишната си книга, писателката е извървяла път на уплътняване и изнамиране на лекотата на писането, което говори за задълбоченост и работа, за дълбаене до бликване на изворна вода.
Не липсват лиричните късове, но сега те са вплетени вътре във всяка отделна глава -– за безизходищата, за нощта, дъбът... и са по-сдържани и многопластови, по-дозирани. Не случайно авторката има в творческата си биография прекрасни къси разкази.
Дневникът на д-р Дъглас Лий е съпътстваща, паралелна история, станала преди описаните събития в романа, но според мен допринася за сгъстеността, за вглеждането, за минутата покой между забързаните дни на днешните хора и смислеността на човека, отдаден на идеята, на своята професия. Вероятно след години героите на „Имаго“ ще опишат накратко по същия начин цветността на преживените няколко дни.
Романът ни зарежда с очаквания за нови посоки на таланта на Радостина А. Ангелова.
Имаго
"Имаго" е цветна и светла книга
Напишете отзив за книгата