Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Бежанци


images

Бежанци

от Весела Ляхова

Романът е носител на Националната награда за литература “Христо Г. Данов” 2014

„Бежанци” на Весела Ляхова споделя скепсис спрямо „разума на историята” и неверие в способността на политическите елити да разбират хората и да им съчувстват. Говорейки за сънародниците ни, принудени през 40-те години на ХХ век да напуснат домовете си в Егейска Македония, романът говори из болящата памет за непростими исторически престъпления, за твърде много предателства, за твърде много жестокост.

И в същото време, въпреки трагедийния си усет за света, „Бежанци” не е потискащо произведение. Да, това не е светла творба, но пък е творба, която носи просветление.

Защото, освен че е глас на автентичната съпричастност към обикновения човек страдалец, книгата твърдо вярва, че във волята и силата му е да опази достойнството си, да удържи в себе си ясна и ярка границата между доброто и злото, да не се пречупи.

Проф. дфн Инна Пелева за романа „Бежанци” 

ПРЕДИСЛОВИЕ

Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност – ако все още съществува такава – да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.

20.06.2012 г.
Авторката

„Преди всички”, 28.08.2013 г. (15 мин. интервю на Т. Милушева с ВЛ от 10,30 ч.), БНР, програма „Хоризонт” http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Culture/Pages/2808%20Bejanci.aspx

Ники Кънчев шоу, 3.10.2013:
http://radio.dariknews.bg/?page=audio&id=221992

 «Аз чета», 15.11.213, интервю на Милена Златарова: http://azcheta.com/vesela-ljahova-tova-e-sudbata-na-polovin-bulgaria/


Мартин Янков, Завръщането на класическия роман, 12.10.2013 - http://podmosta.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA/

Инна Пелева, Романът, човекът, историята – отново и талантливо,
«Литернет», електронно списание, 01.01.2014, бр. 1(170):
http://liternet.bg/publish20/i_peleva/vesela-liahova.htm
  • Заглавие: Бежанци
  • Автор: Весела Ляхова
  • Оформление: Кирил Златков
  • Редактор: Екатерина Йосифова
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 19.00 лв.
  • Цена online: 18.05 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 704
  • Дата на издаване: 08.2013
  • ISBN: 978 954 491 942 9




Отзиви на читатели (3)

покажи всички само заглавията покажи всички

Вълнуващо

от Мариана, написан на 2016-10-24 12:34:47 736
В момента чета книгата, почти към края съм. Но не ми се иска да свършва.
Весела Ляхова е страхотен разказвач. Романът наистина е от ранга на "Под игото" и четирилогията на Талев.
Препоръчвам горещо.

„Навярно всеки си заслужава съдбата, но и всеки сам си я подготвя.“

от Иван Сирачки, написан на 2013-11-16 22:03:37 590
Изключителна книга! Достави ми голямо удоволствие да я чета, за което искам специално да благодаря на госпожа Весела Ляхова. Достоверна исторически, пресъздава епохата, нравите, бита, езика и културата на времето, което описва. Твърдя го, защото съм роден близо до района, който се описва и имам много познати наследници на бежанци от Сингелово, Драмско и околностите. Книгата по драматизъм и истинност е от ранга може би на "Под игото" и "Тютюн". Още веднъж голямо благодаря на авторката и издателството за тази великолепна книга.

Там бяхме българи, тук ни кръщават гърци, трети пък ни викат македонци.

от Кремена Михайлова, написан на 2013-09-27 10:40:16 580
Още в началото ми направи впечатление, че Весела Ляхова разказва като ошлайфан писател. Точно тип класическо изграждане на повествование, на герои – описания на външността, на чувствата им, връщане назад във времето (ако са възрастни) и „позициониране“ в настоящите исторически събития.

Книгата увлича, бързо се чете, няма какво да препъне и забави читателя (освен ако не иска още нещо допълнително да потърси за историята на района около Втората световна война). Замислих се за Втората световна война – доста знаем за всичко на север, на запад, на изток, а това, което е ставало съвсем близо до нас - на юг - сякаш наистина ни е непознато. Tук положението сякаш беше още по-сложно и абсурдно – първо едните на другите, после обратното – „връщат си го“, по-късно ролите пак се сменят; изселване след изселване… Не искам да си представям какво значи това – принудително за зарежеш всичко и да започнеш от нулата на чуждо, уж свое място… Копнеят българите в Гърция за „родината“, но когато са натирени да си отиват, едва ли това е сбъднатата им мечта…

Затова едно от първите неща, които ме трогнаха, беше разбирателството между гръцкия и българския кмет – разбирането, че няма какво да делят в едно такова малко село… Не беше лесно това да остане задълго така. Кметове човечни, но все пак просто обикновени хорица, пометени от голямата политика. Често се обърквах – сега кои взеха властта, на кои жени е ред да стягат набързо бохчите на мъжете си, за да бягат, че сега те са преследваните…

Ситуация се усложни още – освен националните интереси (делението на българи, гърци, а също и ролята на германци, руснаци, англичани), възниква разделението „комунисти – фашисти“, „партизани-националисти“. В началото някои привърженици на комунистическата идея си задават въпроси, не я следват сляпо, но после бързо се претопяват… А и несъмнената истина е валидна отново – големите (нации) са големи и разделят и владеят, народите на малките стават разменна монета…

За мен кулминацията в романа беше около стр. 500. Диалозите започнаха все повече да ми харесват. Все повече изразяваха гласно натупалото се в душите на повечето оцелели - млади и стари проговориха, прокрещяха дори… Сякаш трябваше да става от лошо по-лошо, за да ми се избистрят героите, ставаха ми скъпи и преживявах всяка загуба, страхувах се заедно със застрашените. Тежка е участта на мъжете, повече жертви дават те, но живи ли са с тази болка майките, съпругите...

Повечето старци в книгата ми изглеждат още пó старци – примерно ако бяха на 60-на години, създават впечатлението (не толкова външно) на 70-годишни – сигурно заради натрупаните беди, някои още от турско време. Не ми се стори изкуствено нагласено („като за роман“) събирането на нови семейства – не само от любов, но и за да се подкрепят; несгодите сближават хората, те търсят взаимна опора в сродни сиротни души.

Моето подзаглавие на романа е „Ирония на съдбата“. Не само за Коста Солаков – единственият, който иска да бъде в Стара България още когато другите българи по Беломорието си живеят сравнително необезпокоявани… Смачкваща мисъл – нямаше ли да е по-добре да си бяха останали в Гърция (то и там беше една каша след войната). Може би претопени, но със сносен живот?!... Но самите герои разсъждават: животът за едно изхранване ли е, това ли е човешката личност - едно гърло; ами чест, достойнство, право на избор… За мен това също са основните въпроси от книгата на личностно ниво, встрани от глобалните исторически теми.

Накрая онези нелеки години в началото войната ми изглеждаха много далечни – дните на село – сякаш не са били… Дотегна ми от комунизъм в последните страници. Той ли се оказа най-тежкото и безсърдечното? Как ще продължат Борис, Елена, Германови и другите запазили живота си…

Книга, подходяща за патриоти и непатриоти! :)

“Каква е тази наказия, Господи, отвсякъде ни натирват. Там бяхме българи, тук ни кръщават гърци, трети пък ни викат македонци. И никъде не сме си на мястото!”

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Възвишение

от Милен Русков

Проза

Милен Русков (1966) е автор също на Джобна енциклопедия на мистериите“ (награда за дебют „Южна пролет”) и Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).

Книгата ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Изчерпано количество


images

Америко, Америко!

от Дарина Герова

Проза

Една българска майка гостува на синовете си в Щатите.
„Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден...

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 14.89 лв. | Цена online 14.15 лв. | Купи add to cart