Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Романът е с Националната награда за литература “Христо Г. Данов” 2014
„Бежанци” на Весела Ляхова споделя скепсис спрямо „разума на историята” и неверие в способността на политическите елити да разбират хората и да им съчувстват. Говорейки за сънародниците ни, принудени през 40-те години на ХХ век да напуснат домовете си в Егейска Македония, романът говори из болящата памет за непростими исторически престъпления, за твърде много предателства, за твърде много жестокост.
И в същото време, въпреки трагедийния си усет за света, „Бежанци” не е потискащо произведение. Да, това не е светла творба, но пък е творба, която носи просветление.
Защото, освен че е глас на автентичната съпричастност към обикновения човек страдалец, книгата твърдо вярва, че във волята и силата му е да опази достойнството си, да удържи в себе си ясна и ярка границата между доброто и злото, да не се пречупи.
Проф. дфн Инна Пелева за романа „Бежанци”
ПРЕДИСЛОВИЕ
Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност – ако все още съществува такава – да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.
20.06.2012 г.
Авторката
– Интервю на Милена Златарова с авторката, Аз чета
– Мартин Янков, "Завръщането на класическия роман", Под моста, 12.10.2013
– Инна Пелева, Романът, човекът, историята – отново и талантливо,Милен Русков (1966) е автор също на „Джобна енциклопедия на мистериите“ (награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).
Книгата ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.
Още
Отзиви (0)
| Изчерпано количество
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 14.89 лв. | Цена online 14.15 лв. | Купи
Отзиви на читатели (3)
Вълнуващо
Весела Ляхова е страхотен разказвач. Романът наистина е от ранга на "Под игото" и четирилогията на Талев.
Препоръчвам горещо.
„Навярно всеки си заслужава съдбата, но и всеки сам си я подготвя.“
Там бяхме българи, тук ни кръщават гърци, трети пък ни викат македонци.
Книгата увлича, бързо се чете, няма какво да препъне и забави читателя (освен ако не иска още нещо допълнително да потърси за историята на района около Втората световна война). Замислих се за Втората световна война – доста знаем за всичко на север, на запад, на изток, а това, което е ставало съвсем близо до нас - на юг - сякаш наистина ни е непознато. Tук положението сякаш беше още по-сложно и абсурдно – първо едните на другите, после обратното – „връщат си го“, по-късно ролите пак се сменят; изселване след изселване… Не искам да си представям какво значи това – принудително за зарежеш всичко и да започнеш от нулата на чуждо, уж свое място… Копнеят българите в Гърция за „родината“, но когато са натирени да си отиват, едва ли това е сбъднатата им мечта…
Затова едно от първите неща, които ме трогнаха, беше разбирателството между гръцкия и българския кмет – разбирането, че няма какво да делят в едно такова малко село… Не беше лесно това да остане задълго така. Кметове човечни, но все пак просто обикновени хорица, пометени от голямата политика. Често се обърквах – сега кои взеха властта, на кои жени е ред да стягат набързо бохчите на мъжете си, за да бягат, че сега те са преследваните…
Ситуация се усложни още – освен националните интереси (делението на българи, гърци, а също и ролята на германци, руснаци, англичани), възниква разделението „комунисти – фашисти“, „партизани-националисти“. В началото някои привърженици на комунистическата идея си задават въпроси, не я следват сляпо, но после бързо се претопяват… А и несъмнената истина е валидна отново – големите (нации) са големи и разделят и владеят, народите на малките стават разменна монета…
За мен кулминацията в романа беше около стр. 500. Диалозите започнаха все повече да ми харесват. Все повече изразяваха гласно натупалото се в душите на повечето оцелели - млади и стари проговориха, прокрещяха дори… Сякаш трябваше да става от лошо по-лошо, за да ми се избистрят героите, ставаха ми скъпи и преживявах всяка загуба, страхувах се заедно със застрашените. Тежка е участта на мъжете, повече жертви дават те, но живи ли са с тази болка майките, съпругите...
Повечето старци в книгата ми изглеждат още пó старци – примерно ако бяха на 60-на години, създават впечатлението (не толкова външно) на 70-годишни – сигурно заради натрупаните беди, някои още от турско време. Не ми се стори изкуствено нагласено („като за роман“) събирането на нови семейства – не само от любов, но и за да се подкрепят; несгодите сближават хората, те търсят взаимна опора в сродни сиротни души.
Моето подзаглавие на романа е „Ирония на съдбата“. Не само за Коста Солаков – единственият, който иска да бъде в Стара България още когато другите българи по Беломорието си живеят сравнително необезпокоявани… Смачкваща мисъл – нямаше ли да е по-добре да си бяха останали в Гърция (то и там беше една каша след войната). Може би претопени, но със сносен живот?!... Но самите герои разсъждават: животът за едно изхранване ли е, това ли е човешката личност - едно гърло; ами чест, достойнство, право на избор… За мен това също са основните въпроси от книгата на личностно ниво, встрани от глобалните исторически теми.
Накрая онези нелеки години в началото войната ми изглеждаха много далечни – дните на село – сякаш не са били… Дотегна ми от комунизъм в последните страници. Той ли се оказа най-тежкото и безсърдечното? Как ще продължат Борис, Елена, Германови и другите запазили живота си…
Книга, подходяща за патриоти и непатриоти! :)
“Каква е тази наказия, Господи, отвсякъде ни натирват. Там бяхме българи, тук ни кръщават гърци, трети пък ни викат македонци. И никъде не сме си на мястото!”
Напишете отзив за книгата