Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
Бойко Ламбовски: Ако ви е омръзнало от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов са тъкмо за вас. Прецизен като изказ, деликатен като внушение, безупречен като стил, авторът ще ви преведе през трагизма на битието без сладникава патетика. “Тигър под дъжда” е съвременен прочит на нашия живот, поднесен от писател, който има какво да каже и знае как да го направи.
Здравка Евтимова: Разкази, разкриващи живота под красив, но труден за постигане ъгъл - на жадния за истина и топлина човек, който остава далеч от тях. Ясен, разбираем стил, внимание към детайла, неочаквани метафори, създаващи богати пластове значение. Имам доверие на този разказвач! Струва ми се, че неговите думи някога ще се превърнат в част от литературното кръвообращение на България.
Деян Енев: Такива хубави разкази отдавна не бях чел. Ще ми се да ги бях написал аз. Приличат ми на разказите на Генчо Стоев от сборника му “Като лястовици”. Разкази, които не се правят на разкази. Парчета живот, затворени в платинените капсули на жанра, за да свидетелстват какво остава от нас в бетонобъркачката на времето. Остават ей такива неща - поглед, усмивка, погалване, сълза, струните на дъжда, опънати между земята и небето, по които може да свири само вятърът. И писателят.
Дебютната книга на Милен Русков (роден 1966 г.), загърбила стилистично модернизма и принципно скептична към Модерността, е книга за паметта, за миналото, за чара на изгубените от нас светове на ренесанса, късното средновековие и отчасти Античността – предпросвещенските светове, свързани тук по линията на магичното, което преминава през тях като устойчивата традиция на „Древните Изкуства”.
Още
Отзиви (0)
| Изчерпано количество
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 12.50 лв. | Цена online 11.88 лв. | Купи
Отзиви на читатели (1)
Ако няма дъжд и тигър
Ако някой очаква да се сблъска с невероятни персонажи и почти нереални ситуации, намеренията му ще останат несбъднати. Всеки текст, събран в сборника, е възможен за случване на теб и мен. Думите не звучат мелодраматично или абсурдно, думите не те карат да се изчервяваш при следващото изречение, не, думите ти лепнат за гърлото. Изпълват те, прилягат ти. Станалото с Вера от „На брега“ или с Катя от „Добрия, лошия и грозния“ са възможни пресечни точки и за нас. Четеш и разбираш, че авторът не те запраща в свят, който не познаваш и съмненията ти са повече от доверието, Тодор Николов ти представя част от твоето ежедневие. Твоето, но с уловени мигове, които си проспал или неразгадал. Писателят пише и за това – да види невидяното, незабелязаното, замърсеното, което той с помощта на словото почиства и превръща в знаци за обич, съчувствие, вълнение.
В разказите „Герои“ и „Надолу по улицата“ не спомените са, които претендират за внимание. Зад преживяното се крие още повод за разгадаване, за вглеждане. Понякога ни липсва време и търпение да се върнем към една преживяна случка, за да я разберем по правилния начин, да осъзнаем защо е пресякла именно нашия път.
Лекота и бързо четене съпътства „Тигър под дъжда“, но не и монотонност. Зад познатите лица, блъскани с лактите ни в автобуса или в сънищата, намираме златните прашинки, изграждащи стойността на написаното. Двама души преживяват една и съща история, но единият я разказва, посолявайки реалността с въображение, измества ъгъла на студа към слънчевите зайчета и другия започва да се чуди бил ли е там, за същата дата и час ли става дума, къде е истината, къде е точният поглед на вглеждане в нещата. Едно и също гледаме, а виждаме различно. Интерпретацията на темите за обичта, раздялата, добротата и трудното сближаване между хората ни поднася писателският дар на автора. И още, ти просто чети и размишлявай.
„Вилите в дъжда“ е разказ от страниците на сборника. Наглед обикновен, без екстремни завъртулки, конфликти на живот и смърт. Няма ангели, нито демони. Хората се харесват, споделят, премълчават, отблъскват, очакват. Зад редовете на този разказ откривам философията на разказвача: когато обичаш – обичаш, изоставят ли те – съхраняваш безценните моменти, без да ги идеализираш и изопачаваш, почувстваш ли се наранен – затваряш вратата за деня, пък утре... Утре ще опиташ наново, на чисто, със заредена доза енергия и наивност. Зад дъжда съществува и прозорец, през който вечерта е мокра, но чиста, зад нямането на време за теб от желан човек има лично време за любимата ти есен и несподелените с никого занимания. Зад „Вилите в дъжда“ чакат стъпки на надежди за нови разкази, за места, където ще бъдеш и другите ще имат нужда от теб. За потребност, за човещина.
Най-хубавото от книгата за мен е, че увлича да я препрочиташ. А под дъжда, ако ви стиска вярвайте, се разхождат причудливи герои и ако обувките ви пропускат, прибирайте се и се захващайте с четене. Сгрява.
Напишете отзив за книгата