Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Емигрантът


images

Емигрантът

от Владо Любенов

Това е една обикновена българска история, написана увлекателно и човешки, с много чувство и разбиране на героите. Без агресия, без имитации, без изтъркани схеми. Един невероятен роман за прехода.

Авторът

Това е един задъхан разказ за трескавото лутане между тук и там, между отсам и отвъд; разказ за непрекъснато заминаване и за вечното завръщане... Във времето, когато се кълнем, че уж Родината е там, където си, се оказва, че емигрантът е навсякъде емигрант.

Но странно: „Емигрантът” не е мрачна история! Тук няма „отрицателни” герои, а пък „положителните” не са нито свръхгерои, нито ангели, нито дори мъченици...

Защото всъщност истинският герой в тази книга е добротата.

А според автора добротата е същинската нормалност.

Прочетете „Емигрантът” и после ми кажете дали не съм прав!

Христо Карастоянов


 

  • Заглавие: Емигрантът
  • Автор: Владо Любенов
  • Оформление: Димитър Келбечев
  • Редактор: Христо Карастоянов
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 14.00 лв.
  • Цена online: 13.30 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 192
  • Дата на издаване: 08.2012
  • ISBN: 978 954 491 819 4




Отзиви на читатели (3)

покажи всички само заглавията покажи всички

Напук да си търсиш щастието там, където не ти е писано!

от Ив, написан на 2013-09-13 00:51:14 576
Това е книга, която имах отдавна. Дори една от книгите с автограф. Още при срещата с автора ме впечатли, особено, когато разбрах, че пише и поезия. Тази среща с автора беше ценна за мен. Но да се върна към книгата. Прочетох я преди 2-3 седмици и наистина ме впечатли този Владо, който е като незрящ. Животът и Европата го чукат и мачкат, но въпреки всичко той не се отказва да си търси щастието навън. Сякаш препознаваш съседа, който като Бай Ганьо се опитва да си търси щастието в чужбина. И си мисли, че всеки му мисли доброто и си казва всичко на хората, а се оказва, че и най-близките му хора като родния му брат не го искат при себе си.

Книга, която ти връща удоволствието от четенето

от Христина Михайлова, написан на 2012-12-27 15:10:04 510
Романът на Владо Любенов е като навиване на едно кълбо. Страница след страница кълбото расте, но преждата не се свършва... А кое е „преждата“ в случая? Неуморният дух. За всички ни той носи различни имена. Същественото е да го притежаваме, а не как го именуваме. Да го притежаваме и да го ползваме.

Историята започва с изваждане от куфарчето на три банкноти по сто дойче марки и завършва в... замък. „На петстотин години. Един огромен и мрачен старчески дом. Единственото светло нещо там били лудите старци.“

В творбата авторът очаква героят му да се обърка, откаже, отчая от идеята си да замине извън България. Да се умори, да миряса от надеждите за далечни краища. Мнозина изчерпват -- бързо или бавно, но изчерпват запаса си. Героят Владо – не. Той е пълен до безкрайност. Владо е животът. Как да живееш, ако не вярваш? Владо е машина за произвеждане на енергия, на позитивизъм. Как да вървиш по пътищата, ако не носиш на гърба си увереност -- глътка лудост -- че ще спечелиш? Защо да се събуждаш, ако не смяташ да правиш важните за теб неща? Владо е баща, привързан към децата си и техните нужди за него са закон. Не бяга от отговорност, а бяга срещу течението.
„Емигрантът“ е един неспокоен текст, който се чете приятно и леко. Изреченията са стегнати и няма разточителство на изразни средства. Няма отклонения по тревата и небето. Има действие и напрежение, много очакване. Неспокойствие. Сурова действителност, но и обич. Писателят симпатизира на героя си. Опитва се да го разбере, да му помогне, да го подкрепи. Не го осмива. Прощава му и спестява забележки от всякакъв род. Възхищава му се в отделни моменти. Подбутва го да взима решения.

Героят на романа, емигрантът, е човек, който стои в родината си, поработва, но мислите му са вечно извън нея. Той я е „отписал“ от своята представа за уют и подреденост, от бъдещето си, където се вижда щастлив. А щастлив може да бъде само някъде другаде: не е ясно дали ще е в Канада, Австралия (твърде отдалечени са!), Австрия, Франция, Германия...
Авторът си признава, че не му се емигрира. „Тук всички ни унижават по равно и безплатно. А това някак те успокоява и те прави щастлив.“ Героят му си повтаря само и непрекъснато този рефрен. Идеята му е двигателят на дните, въртележката, която го изкачва ту нагоре, ту надолу.

Добре разказаната история и чувството за хумор, което се грижи да не ни обхване отчаянието за непрекъснатите беди и трудности, изливащи се над Владо, е поднесено с майсторски премерени дози. Тъкмо да се разплачеш и се засмиваш.

„Емигрантът“ е увлекателен роман, който ни изправя пред въпроси, които избягваме да си задаваме наум и на глас, избягваме да насочваме към откровеност и другите. Рано или късно въпросите ни пресрещат. Защото емиграцията не е единствено прекрачване на държавната граница. Емиграция е и отдърпването от света около теб, от заобикалящата те действителност. Не сме ли „абонирани“ емигранти в постоянно пътуване към себе си, към неизвестната наша същност? Каквито и да ги вършим, каквито и попари да дробим –- не трябва да изпуснем надеждите ни да емигрират и да останем самотници в гъсто населена земя.

Земя, пълна с народ, в която всеки в някакъв миг остава сам.

Като читател съм леко озадачена, че и в най-нелицеприятните моменти, когато иначе хората се хващат гуша за гуша и ръсят невъздържано псувни, авторът запазва едно идилично спокойствие. Не че на ухото ми липсват гърмежи и шум от сбивания и счупени стъкла, но се чувстваш отдалечен, дистанциран от случващото се. Все едно натрупаният прах от разказваното време е почистен, дезинфекцирано е и за теб няма опасност да се нацапаш, да се изгубиш в паяжините на заблудите, или да се заразиш с вируса на особняка Владо. Дали защото миналото е изписана вече страница, но настоящето и бъдещето могат по нейзнайни начини да я прекопират и да пресъздадат още по-жесток неин вариант?

Четенето на книгата е отмора и закачка, и настроение, и удоволствие! Бях забравила за тези читателски изживявания и сега им се насладих!

коментар

от Elena_Ivanova -Vyatur, написан на 2012-08-21 21:25:26 465
Владо, начина по който ни я представяш, е много добър. Любопитна съм да я прочета. Сигурна съм, че си направил нещо хубаво. Няма ли да правиш представяне. Желая ти успех в който съм сигурна.

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Две поколения

от Боян Бенев / превод от английски: Никола Маринов

Публицистика

Две поколения и едно бъдеще

Третата книга на младия предприемач Боян Бенев е оптимистична, но и реалистична теория за бъдещето на България

Седмица преди националния празник на България бъдещето на страната изглежда по-несигурно от всякога. „Ако бях българин, незабавно щях да напусна България”, каза в интервю пред медиите висшият английски политик Найджъл Фараж само преди месец.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 10.00 лв. | Цена online 9.50 лв. | Купи add to cart


images

Пътуване с лек багаж

от Туве Янсон / превод от шведски: Анелия Петрунова

Проза

"Пътуване с лек багаж" (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванайсетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят - помъдряват, капитулират, преобразяват се.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 12.00 лв. | Цена online 11.40 лв. | Купи add to cart