Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Името на неделята


images

Името на неделята

от Ина Иванова

Това е проза, лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни
движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял автор, чиято младост е само предимство в погледа към живота и нещата, които ни заобикалят.

София Несторова

ИМЕТО НА НЕДЕЛЯТА на Ина Иванова.

Купете си тази книга.

Защото тя e непретенциозна, тя е написана изящно, тя разказва истории.
Да, тя разказва истории – но не остро-сюжетни, а такива за статуса на вътрешните ни състояния, за нашите мълчания и междуречия. За непримиримостта ни да търсим, когато сме отчаяни, и за отчаянието ни, когато си мислим, че сме щастливи.

Героите в тези разкази носят своята история. Всеки един от тях. Те са хора с минало. По-кратко или по-далечно, актуално или “приключило”.

Те не са маргинали, или хора, незнаещи че са такива. Те са мислещи, чувстващи и знаещи. И, колкото парадоксално да изглежда, точно тяхната
“нормалност” ги поставя в състояние на граничност, в точката на пре-оценка и надмогване. Това е книга с разкази за надмогването на човека в човешката ситуация. Това е една човешка книга, за човеци.

Не очаквайте резигнация или оптимизъм. Нещата са такива, каквито са. Но не безсмислени, ненужно станали и ставащи. Те пораждат действие, следващата крачка. Да, няма оптимизъм, но има бъдеще. Надмогване. Което, само по себе си, е надежда.

Още нещо за стила на Ина Иванова. Лек, четивен, елегантен и прецизен.
Стил, който не тормози читателя с експерименталност, и същевременно е
адекватен на разказаната история.

Разбира се, това е книга за любовта. Но тук любовта не е лакмус, не е фон, не е повод да се разкаже ЗА нея, тя Е самата (ни) същност. Дори с липсата й, дори с празнотата (в нас), когато я няма. Голяма е опасността при подобни теми да се залитне в сантимент. Много автори от страх предпочитат да избягат в цинизъм или прекомерна отстраненост. В “Името на неделята” не е така. Защо? Не знам, може би е въпрос на майсторство, на творческа зрялост. Един от възможните отговори е: защото авторът не вменява на героите си “чувства”, той описва техния свят, той разказва. С дълбока психологическа достоверност.

В момента има достатъчно книги от български автори, които си струва да
бъдат купени. И още повече, които не си струва. Купете си тази книга,
ако не харесвате съвременна българска проза. Купете си тази книга, ако
харесвате съвременна българска проза. Ще останете очаровани!

Георги Милев

  • Заглавие: Името на неделята
  • Автор: Ина Иванова
  • Оформление: Димитър Келбечев
  • Редактор: София Несторова
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 10.00 лв.
  • Цена online: 9.50 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 168
  • Дата на издаване: 03.2012
  • ISBN: 978 954 491 779 1




Отзиви на читатели (2)

покажи всички само заглавията покажи всички

Името на неделята

от Elitza Dimitrova, написан на 2012-12-14 12:58:45 505
Три разказа от "Името на неделята" на Ина Иванова
отзив на Елица Димитрова, 14.12.2012

Първо ме заинтригува самата реч на авторката, меланж от литературни и всекидневни изрази. После -- хуморът й. Сборникът се открива с "Малка нощна канонада", където става въпрос за забавна семейна кавга в българо-английско семейство.

Когато стигнах до "Чертички", избухнах в плач пред бездомното сираче-циганче, което спи на пейката в парка и мечтае да научи "чертите и буквите", за да пише истории. Стори ми се, че цялата милост на авторката към децата е изляна в портрета на Анчо, Ангел, оставен на произвола на всекидневието, който, примрял от глад, вижда Дядо Господ и му иска хляб. После бях във възторг при четенето на "Тайнството на мирозданието". Намека за Шарл Бодлер, за цикъла "Tableaux parisiens" от стихосбирката Les Fleurs du Mal ("Парижки картини" от Цветя на злото) е умело използвана. Откривам частици от стихотворението "Les sept vieillards", въпреки че при Ина Иванова става въпрос за среднощно привидение на пет старици, а не на седем стари и гризни просяка (самият Бодлер е повлиян от картината на Брьогел "Слепците"). Но връзката с "Les petites vieilles", следващото стихотворение от цикъла на френския поет, е чувствителна и Ина Иванова е заимствала от Бодлер портрета на стариците, прегърбени, забързани, носещи платнени торби за покупки. У персонажа на Ина Иванова, млад студент, който се завръща след купон, се поражда чувство за съпричастност към тези дребни пъргави старици, точно както и у Бодлер. Завръщането в реалността е осъществено чрез вика "Скрита камера!". Докато Бодлер подчертава собственото си изтерзано въображение, раждащо стари просяци и миловидни старици -- въображение, от което бягство няма, което е изживявано мъчително и всекидневно -- Ина Иванова поставя в света между своя персонаж и декора една скрита камера... Намигване към днешната епоха, в която вярваме по-скоро на камерата, отколкото на очите си? Хумор, още веднъж -- и то от класа.

"Десет дни юли" е третият разказ, който ме порази. Достойнството на стария капитан и желанието му за мъжественост при появата, за десет дни, на една млада медицинска сестра, е страшно красиво и много трогателно. У капитана се оглежда всеки един човек, стар или недъгав, неговата чест и гордост, които влизат в конфликт с физическото тяло.

Всички разкази на Ина Иванова заслужават да бъдат прочетени -- "Цветът на тази песен", "Разкажи ми", ":Оразмеряване на самотата"... Всички са мигове от нечий живот, нещо мимолетно и уловено с чувствителност от авторката. Мигове, в които не липсва и вълшебство -- нещо, което е тъй присъщо на толкова много славянски автори.

И с радост се убеждавам, че в България отново се пише литература.

ЗА ДА НЕ БЪДЕ СВЕТЪТ ПО-БЕДЕН С ЕДИН РАЗКАЗ

от Христина Панджаридис, написан на 2012-09-28 11:16:23 482
Ина Иванова умее да разказва. Думите са й приятели. И тя им отвръща с вярност. Не могат без компанията си. Не си правят клопки, не си изневеряват заради едното разнообразие и прогонване на бъдещата скука.
Авторката взима дребен /за кого?/ факт - полученото в четвъртък писмо без подател и сътворява история „Прости правила за препрочитане на писмо“. Или „Тухленочервено“, където момичето иска да покаже своята детска улица – сякаш непростило на болезнените си спомени и търсещо за пореден, последен път някакво опрадвание, че не е било щастливо там.
Тя „търкаля“ един детайл и той подобно снежна топка се уголемява, набира сили, изнизва се от пръстите, закръглява се... и се втурва в неговата си посока. Вече е придобил свой си живот. Диша. Самостоятелен е. Не се нуждае от бастуни и попечители. Творческата ръка му е вдъхнала начало, благословила го е с тласък и обич, подарила му е времето си. Разказът не е нейн. Принадлежи на читателите.
Ина Иванова ни представя историята, героите и оттук нататък се развихря най-интересното. Нейният стил на разказване, маниерът й да е различна, своеобразна, запомняща се променя ситуацията. Понякога първоначалните очаквания се преобръщат и ти си поставен на друго стъпало, срещу теб е изненадата, познатото, което днес „говори“ на нов, но разпознаваем език.
Вглеждане, човъркане, дълбаене на детайлите, преследване на най-точният цвят, най-искреният смях или поглед.
В „Разкажи ми“ внучката се опитва да придърпа и разбере света на възрастните, на своите баба и дядо. Защото „всеки си живее в своето време, само че виртуално“, а тя не само е обещала да не използва Интернет една седмица, но й се услаждат станалите преди десетилетия случки, за които почти нищичко не казват снимките. Как да разбере дали е влюбена, ако не придобие опит от най-близките си, ако не ги поразпита...
Между 24-те разказа, събрани под перото на писателката, намирам два, които размесват боите и характерите на българското и чуждото. Поднасят ни с чувство за хумор и тъга, конкретно и майсторски разногласията, разминаванията между хората. Дали живеем на Балканите или другаде, ние си носим своите сърца като компаси и по тях съдим кое е добро, кое не ни отърва.
Вечерята в едно семейство, говорещо на българо-английски, преминава от непоносима тишина за героинята Лили и шестнайсетгодишният й брак, в истерия, чупене на стъклария и порцелан. „Малка нощна канонада“ и „Непроницаемо и светло“ са два сходни разказа. Героите търсят пътищата на миналото, по които да продължат напред. Задават си въпроси и обикновено отговорите не са по вкуса им.
„Чертички“ е история за момчето от ромски произход Анчо /кръстено от родителите си Ангел/, което спи на пейката и разчита на случайни хора като баба Минка, но с неслучайна доброта в себе си. Чрез този уж обикновен разказ, Ина Иванова успява да изгради характера на детето, отхвърлено от близки и общество, което търси съчувствие и се учи да оцелее само. Когато се описват малките човешки същества, усилията на твореца показват способен ли е да обрисува и големите... Пловдивската авторка го може. С няколко щрихи се разкрива картината на днешния ни ден: студено, мрачно, гладно, а най-близкият ти човек е в болница.
Харесвам разказа „Два слоя изолирбанд“ заради характерната Инина способност да надниква зад очите и мислите на персонажите си. Да разказва за невидимото, неусетеното, скрито-покритото на пръв поглед. Все едно виждаме зад нейните думи сянката на жените и мъжете, четем в техния личен дневник... Ина премахва преградите, бута тухлите и ние се срещаме без грим и пластична операция със зигзазите на житейските пътища. И изведнъж, нито очаквано, нито неочаквано „светът ще бъде с един мъж по-малък.“
Особена сладост, аромат на прецъфтели вишни и морски вятър, глас на жена, който в телефонните разговори със сина й „става като на гълъб“, противопоставяне на младостта и отиващия си живот и мечтания, има в последния, поставен в книгата й, „Десет дни юли“. Един изпипан, великолепен, издържан отвсякъде, написан прецизно и с талант текст. Болезненост, но и реалност, меланхоличност, но и трезвост. Самата авторка споделя, че „наистина се е получил“. Разказ, за когото няма да спомена и дума от сюжетната интрига, но ще препоръчам на любителите на този жанр.
Стилът във всички разкази от втората книга на младата белетристка, е запомнящ се и богат на нюанси и дълбочина. Не е сух и „оглозган“ , сведен единствено до прости изречения. Динамиката е в рисуването на психологическото състояние, на съпреживяването, на емоционалната метафоричност. Четенето върви леко, но иска твоето внимание и всяка разсеяност те наказва да се върнеш отново към изречението.

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Котаракът Бартлет

от Любен Петков

Проза

…При живото общуване с Любен Петков веднага правят впечатление няколко неща. Първо, той умее да разказва, но умее и да слуша. Второ, не говори само за собственото си творчество – недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат. Трето – изглежда удивително бодър, от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта. А това по мое мнение е дар, присъщ само на мъдреците. Четвърто – изглеж- да удачно и на жълтите павета, и по странджанските чукари.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 19.00 лв. | Цена online 13.30 лв. | Купи add to cart


images

Писмо до боговете

от Иван Благоев

Проза

Разказите на Иван Благоев са изпълнени с финес и лекота. Пъргавата мисъл е облечена в простичката дреха на една като че ли привидно без особено значение случка. Авторът умее да ни ангажира; моралната алтернатива е напоена с жизнен сок, защото той притежава дефицитната способност да разказва чрез обертонове. При него ехото е по-силно от директния удар – катарзисът е постигнат, а гордиевият възел – разсечен без брадва. Рашко Сугарев

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 13.00 лв. | Цена online 12.35 лв. | Купи add to cart