Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » На вятъра


images

На вятъра

от Снежана Живкова

ПУЛС

Прага ми се изтри
от неочаквани
влизания и излизания
на нови запознанства -
илюзия, че си потребен

От старата инсталация
изгоряха всички крушки
и само лампички
забравени по Коледа
между намиганията
залъгват, че има светлина

От недостиг на вятър
се избиха прозорците
противно на законите
стъклата останаха вътре -

да се забиват в петата ми
нощем
когато вървя към себе си
в тъмно тихо
и единственото свидетелство
че съм жива
са ударите на сърцето ми...

ПЪТЕЧКАТА или ЗА ТАЗИ КНИГА

Случвало ли ви се е да вървите из свежите и тихо прошумоляващи дебри на пролетна планина? Когато природата е влажна и все още спотаена, но вече съвсем готова да избухне в лудешки смях...
И вие вървите. Следвате голяма, светла и сигурна пътека, по която са вървели хиляди крака на пътници. Тези пътници сигурно в голямата си част са били добри, но скучни хора – така ви се струва. Вие вървите. Много хубави гледки се изпречват пред вас и встрани от вас. Тази пътека неслучайно е проправена оттук – казвате си – ето затова са така хубави гледките и така пленителни картините. И вие вървите. Става ви малко скучно.
И изведнъж пред очите ви, даже не пред, а съвсем в ъгълчето на зрителното ви поле се мярва нещо. Да? Какво е това? Това е началото на една съвсем незабележима пътечка. Тайна пътечка! – казвате си вие. Тиха и скришна. Какво ли ще видя, ако тръгна по нея? Какво ли няма да видя, а само ще предусетя? – казвате си и настръхвате от трепетно предчувствие.
И тръгвате по пътечката...

Ето това е тази поетична книга. Млката книга на Снежана. Тази пътечка. Самата нежна, малка и скришна тайнственост, скрита сред шубраците. Вървейки по нея ще срещнете самата Снежана – навела къдравата си и благородна глава, замислена за някого. Никога не питайте за кого. Ще срещнете и още един човек. Себе си. Но по-тих и по-красив отколкото се знаете. Продължавайте напред. По пътечката...

Калин Терзийски

  • Заглавие: На вятъра
  • Автор: Снежана Живкова
  • Оформление: Христо Гочев
  • Жанр: Поезия
  • Поредица: --
  • Корична цена: 8.90 лв.
  • Цена online: 8.45 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 56
  • Дата на издаване: 02.2012
  • ISBN: 978 954 491 770 8




Отзиви на читатели (8)

покажи всички само заглавията покажи всички

Това което почувствах ...

от Георги Георгиев, написан на 2012-03-03 00:53:33 423
Държа в ръцете си книжката ти. Хубаво е. Усещането, сякаш държа нечия ръка. Страхувам се да я отворя. Ако наистина отвътре е тъмно и тъжно ... Отварям я. Наистина се чете за 10 минути. Повече няма да го правя. Вътре намирам себе си. Ще я чета бавно и дълго. Малко думи, много чувства, трупани с години. Май е тъжно. Май съжалявам себе си ... Книжката е затворена ... Сякаш държа ръката ти ... Погледнал съм в себе си ... Хубаво е. Благодаря!

Вятъра на Снежана

от Петър Павлов, написан на 2012-03-02 12:53:16 421
Шаркам по страниците с гладни очи. Аз съм жаден скъперник, който цени всяка капка поезия. Пазя ревностно ведрото с бистра вода от капката фалш, която би го развалила. Чета и веднага забравям текста. Оставям чувството да се просмуче в костите ми и за да го запомня. После не мога да го разкажа, защото бедните изразни средства на езика не му прилягат. Мисля в цветове и настроения.
И ето -- мислите се разпиляха на вятъра и после изчезнаха. Всичко стана черно-бяло, много изчистено и искрено! Пред мен проблясваха откъслечни кадри от филм. Светлина, сумрак, мрак… проблясък.
Понякога от кадър, видян за десети от секундата можеш да получиш повече от цял сериал. Кадрите заслепяваха привикналите с тъмното очи, нахлуваха през тях и се забиваха в безкрайността на въображението. Заразяваха всяка клетка и сега аз ги помня с върховете на пръстите си, с влагата на устните си, с въздуха в гърдите си. Никой не може да ми ги отнеме. Мога да ги споделя с всеки, защото съм беден.
Вярвам, че има още непрочетени страници. Търся ги в прегръдките на вятъра. Гоня ги и с е мъча да ги събера с измръзнали ръце. Представям си ги на вкус и не бързам да ги прочета. Всяка една е безценна и изкривява измеренията по свой начин.

Вятър. Тишина. Вятър. Тишина. Ако беше паднала сълза в тревата щеше да се чуе.
Всички ние седим в окото на бурята и гледаме притихнали едно красиво бедствие. Протягам ръка и бурята ме завърта. От мен изпадат грубости, фалш, измерения, граници…
Ставам чист, пречистен, причестен.
Благодаря ти за изказаното!
Благодаря ти за неизказаното!

Стихосбирката „На вятъра“ ме направи по-богат и аз обичам.

Искам да вкуся още, защото съм жаден и в очакването ще търся щастието.
Ще чакам какво ще ми донесе вятъра, ще ловя късчета, които да пораснат и аз, заедно с тях.

Вятър, Криле, Простори

от Николина Манчева, написан на 2012-03-02 00:25:05 420
Това е пожеланието на Снежана към мен, написано в моята книжка. Не всичко изречено в стих ме грабна от първия път. Имаше втори и трети... Имам си вече любими: "Коса", "Полети", "Деформация", "Пулс".
Едва след това осъзнах, че частица от това, което ми е пожелала Снежана съм намерила в тази малка, голяма книжка.
Очаквам следващата, за да видя ще се получи ли подобно съвпадение.

браво

от iliana, написан на 2012-02-26 15:22:52 418
снежана!

това е много добро стихотворение; поздрави:) ще се сдобивам с книгата ти, ясно е. честно казано рядко, почти никога, не се зачитам в нови български художествени работи. не ми действат или ми действат на нервите, общо казано. сори.

но това е толкова интимно, зряло и дълбоко, и толкова ненатрапливо и интелигентно женско, че ме хвана веднага :)

имаш дълбоката ми емпатия, още повече че преди време съм си драснала такава една бележка (много общо; приличаме си, хората, оказва се :)))

Обява

Имам си място.
Позападнало.
За ремонт е;
или поне за освежаване.
Изкъртени врати и прозорци
от влизания с взлом,
и най-вече от излизания.
Тук-там мръсни думи по стените,
или празни – все същото е.
Малко книги с избелели редове,
малко прашасали спомени.
Няколко отеснели рокли;
особено една булчинска.
Празни бутилки,
парчета от чаши
и други счупени неща.

Имам си място.
Не го предлагам.
Знам си го.

....s pojelanie uspeha da te sapatstva vinagi ... :)

от Valentina Lyubenova, написан на 2012-02-26 15:18:26 417
Edno dobro na4alo na edno krasivo i talantlivo momi4e, koeto ima i shte ima vinagi uspeh v svoite na4inaniya, i silite i draznoveniyata nyama nikoga da sa "NA VYATARA", a shte badat uven4avani s uspeh... Az vyarvam v tova, koeto tya pravi i prepora4vam neinata stihosbirka ...tova sa prejivyani stihove ... zatova sa krasivi i istinski! Neka uspeha bade vinagi s neya!

Без заглавие..и без край..

от trakijsk@princesa, написан на 2012-02-26 15:03:34 416
На закопнялото ти сърце, Авторе, искам да изтуптя следното... Нежната болка на стонът ТИ е юзина за обич... в която се къпя всеки път зажадняла... Затварям очи и плувам... Обичам те!

НА ВЯТЪРА - Снежана Живкова

от Лиляна Ангелова, написан на 2012-02-26 14:54:38 415
Стиховете на Снежана Живкова ме натъжават и просветляват едновременно. Доказват, че и в свръхтехнологичния 21-ви век човешката душа се храни само и единствено с Любов! Връщат ме към прозрението на Екзюпери, че единственото, което има смисъл в този свят, е връзката на човек с човека. Кратките, почти лапидарни стихове, потвърждават това със сподавена въздишка като в "Камък". С трудно преглътнато смирение и обожание към любимия като в "Опити" -- не може и не бива да изтриеш контура му, защото осъзнаваш, че Бог е избрал да го нарисува точно такъв! Хиляда твои тъй наречени Фейсбук-приятели не биха могли да заместят онова пламенно преплитане на погледите с Точния човек за теб! Никой не може да ти обещае, че ще е твой в реалността, но и никой не може да ти отнеме тази емоционална лава, този "светъл хаос", както го е назовал Христо фОТЕВ. Тънката книжка "На вятъра" ни припомня как сме промълвявали с посинели устни : "Нямаш сърце за даване!", но и ни приканва да не задържаме болката в себе си. Защото "пътят към нея е двупосочна врата на каубойска кръчма и вятърът с ритник я отваря навътре навън, докато си пасат спокойно коне на поляната."
Красиво, опрощаващо и умиротворяващо!!!

Опит за мнение...

от Dow Jones, написан на 2012-02-26 14:52:31 414
Книгата определено не е вятърничава. ;) Залагайки на умерен символизъм авторката достига нови висоти в стремежа си да изрази богатия вътрешен свят на една емоционална личност.

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Телефонни обаждания

от Роберто Боланьо / превод от испански: Нева Мичева

Проза

Телефонни обаждания (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата; плашещи известия по никое време; плахи опити за пристъпване в непознати територии през нечия слушалка; опасана от кабели земя. Но у Боланьо дистанцията не е повод за отчуждение, а неочакван вид близост. Подобно на чудат колаж от вестникарски изрезки, четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко – биографични факти, изсипват пред читателя многогласа маса от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико). Личният живот в неравна борба с безличната статистика, чудото в баналността, триумфът в провала. И обратно. Някой някого търси по телефона.
Специално за българското издание: предговор от поета Омар Лара и в приложение – Съвети относно изкуството на разказа от Роберто Боланьо.

В Колумбийския национален университет ме запитаха: „Какво се случва в литературата на Латинска Америка?“. А аз отговорих: „Случва се Боланьо. Останалите писатели наблюдават в мълчание, правят се, че нищо не е станало, подражават му или го разискват“.
 – Леонардо Валенсия, El País

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 12.00 лв. | Цена online 11.40 лв. | Купи add to cart


images

НАШАТА VIA DOLOROSA

от Петко Бочаров

Публицистика

Защо това заглавие

Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с години, ала може и да е непоносима. Болката до такава степен може да стане част от ежедневието (на човека, на обществото, а и на нацията), че да престанем да я забелязваме. Тоест болката може да е и много коварна. Внезапно идва ден, когато откриваш, че е оставила неизлечими последици.

"92-годишният журналист тръгва по дългия път на болката на нашия народ с една надежда - пътят вече да е извървян и най-накрая да поемем по нов път - този на изцелението..."

Интервю на Димитър Панев с Петко Бочаров, DarikNews.bg 


Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 10.90 лв. | Цена online 10.36 лв. | Купи add to cart