Записки 1970 – 1993

Още в началото на тази книга Константин Павлов заявява: "Не обичам дневниците. Те унижават доверието към паметта ми, и особено – към въображението ми. Смятам ги (дневниците) за спекулативен опит да разкрасим себе си чрез драстична (уж работеща против нас) откровеност, където самата откровеност придава особен чар на пороците ни (също измислени). Защо тогава? Правя си тези бележки с надеждата, че те ще ми послужат като мая за литературната ми работа, когато съвсем оглупея; ако, не дай боже, все още кретам дотогава". За нас, читателите, това са фрагменти, които ни говорят за отношението на твореца към собственото му възприятие. Корицата и рисунките са на Георги Божилов – Слона.