Par avion

Аз често си препрочитам стиховете на Емо Видински. Млад човек съумял да търси брод към неизвестното и убягващо общество.В paravion има и тъга и странни симпатии и много любов. Заслужава си човек да я има в библиотеката.
Венцислав 0889286070/ скайп pilev79

Стиховете на Емануил Видински на пръв поглед са странни и особени. Но само на пръв. После ти четеш и се потапяш в една атмосфера на свят, където започва да ти става уютно, да се разполагаш, да се пристрастяваш.
Тъгата не е единствено болка и мрак, тъгата е и опитност, сила за втори, трети опит. След тъгата идва размисъл, нови усещания, нощ и ден.
Стихове, които си струва да се прочетат.

Преди време четох статия, в която някой беше казал, че поезията е тъга. Не му повярвах в първия миг, но повярвах във втория. До голяма степен поезията е тъга, вклинена в странностите на живота. Това си мислех и когато прочетох Par Avion на Емануил Видински. Един поет, който се учи да живее със скръбта. Но ето че преди няколко дни една приятелка прочете стихотворение на Яворов и с усмивка възкликна - "Красота!". Прочетох го и аз, но реакцията ми не беше "Красота"... И тогава разбрах, че поезията не може да се опише. Тя е възприятие, утеха, болка, смях, гняв и наистина много тъга. Поезията има от всичко по-малко. Книгата на Емануил е честна, тя е "Аз"-книга. Колкото уплашена, толкова и смела, и тъжна...