Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
ПОСЛЕДЕН
Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.
Нервно живеем - а нервите станаха здрави.
Празнично светим - а празникът пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава
като излъскано в хиляди длани петаче.
Колко наивно закривах от срам синините
и по лицето лекувах тревожните знаци.
мигар са малко онези юнаци, които
носят усмивката, както се носят мустаци!
Нека, когато привърша гнева си безвреден,
като затръшна горчивата своя тетрадка,
най-талантливият вече да не е най-беден,
най-храбрият - да не живее най-кратко.
Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.
Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея. Но тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче...
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби.
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 5.20 лв. | Цена online 4.94 лв. | Купи
Зарад иронията
Странно, но понякога обикновеното ни стъписва. Плаши ни нормалното, от което, оказва се, сме отвикнали. Създава ни опасения като за клопка. И все очакваме нещо да се крие зад него. Не ни се вярва простото да е толкова просто. Не допускаме истинското да е съвсем истинско. Всичко обикновено и просто природата го е създала. А нашата човешка природа все ни кара да се взираме за нещо по-сложно, по-заплетено. Ето сега и това писмо.Още
Отзиви (0)
| Изчерпано количество
Отзиви на читатели (2)
Поезия за осветяване
Поезията му е запомняща се, отличителна, необикновена. Това са стихове, които прочетеш ли веднъж, пак се връщаш към тях. Теглят те със своята сила и болка едновременно. Държат да ги препрочетеш, изплачеш наново, да дишаш магията и аромата, дързосста на звука им!
Понякога поезията му е като чук, който те заковава на стената... и няма мърдане. Замръзваш от откритията му. Вкаменяваш се от протеста му, от позицията му, от шептенето му, което звучи като казано на микрофон.
Друг път си казваш, че и той е като теб -- може да страда и да тъгува за изгубeната любов, за невъзможността да се повтарят миговете.
Стихове обич и плач.
Стихове невсекидневни, и все пак дори да ги четеш всеки ден не се похабяват. Остават светли и звучат като преоткрити.
Светят като светулките в най-горещите летни нощи!
Стихове за всеки ден и завинаги!
Изключителен!
Напишете отзив за книгата