Магазин за обли камъчета

***

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.

Литературата има и глас , DICTUM - разговор на Валентин Дишев с Мария Донева за нейната нова книга - “Магазин за обли камъчета”, (запис от 18.11.2011 г.,излъчен в 84-тото издание на “Страници”)

Ходене по буквите: „Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно”, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения... Пълният текст от Марин Бодаков четете във в. Култура - Брой 43 (2661), 16 декември 2011.