Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Майсторът на фиде


images

Майсторът на фиде

от Ма Дзиен / превод от английски: Ангел Игов

С наближаването на изгрева мислите на писателя внезапно секват, като двигател, изчерпал горивото си. Всички образи, които са пробягвали през главата му, изчезват в някаква мъглица. И преди е изпитвал тези моменти на затишие, когато умът му временно се откача от действителността. Но това затишие сега изглежда някак си различно. Щом затвори очи, героите, които толкова дълго са живели в него, стават като буца тесто, която невидими ръце разделят на хиляда бели нишки. Той вижда как нишките биват дърпани все посилно, докато внезапно се скъсват на милиони парченца и се пръсват в нощното небе.
− Знаех си, че така ще свърши – промърморва си на глас писателят. – Всичко избледнява и умира. Нищо не мога да сторя...
Кръводарителят гледа как сянката на писателя се обляга на стената отзад. Сега светлините в сградите са угаснали и лампите в стаята изглеждат по-ярки. Кръводарителят отива до касетофона и намалява звука. Писателят се изправя и се насочва опипом като сомнамбул към тоалетната. Докато слуша как урината му се лее в тоалетната чиния, отново долавя мириса на супата от рибешки глави. Този път миризмата не идва от кухнята на съседите му, идва от собственото му тяло. Той бавно се връща в стола си. Сега, когато алкохолът е напуснал органите им и се е изпарил през отверстията и порите им, двамата мъже са сухи като сбръчкани пшеничени люспи или бучки изгорял въглен.
− Моето най-голямо постижение е способността ми да произвеждам неспирни реки от кръв, група АБ – грачи кръводарителят, повдига жилетката си и посочва сърцето си. – Моята кръв промени живота ми. Даде му смисъл.

Гласът на писателя е мек като реквиема, звучащ от касетофона. През литналата мелодия на арията кръводарителят чува от приятеля си следното:
− Животите на всички тези хора бяха обречени от самото начало. Какъвто и край да избера за техните истории, нищо няма да се промени. Аз само наблюдавах, като онзи трикрак пес, скрит острани. Ти единствен ще чуеш някога тези истории, но само аз мога да ги разбера. Само аз знам каква болка
се таи зад тях.
− Духът ми може да е слаб, но тялото ми е силно. Затова толкова добре си намерих място в този град. Но ти винаги ще си отвън, изгубен в илюзиите си – казва кръводарителят със снизходителен тон, какъвто рядко използва в последните седем години.
− Но тези герои са истински, те живеят в същия град като нас двамата с теб. Може да не ги познавам толкова добре, а те сигурно знаят още по-малко за мен. Но съм сигурен, че съществуват. Или може би аз съм мъртъв от години, а тези герои са само късчета хартия от ръкопис, плуващи в някаква далечна канавка. – Писателят почуква по челото си. После очите му за миг се озаряват и той добавя: – Гарантирам, че моят ненаписан роман ще има далеч по-трайна стойност от всяка публикувана книга.
− Аз също мога да разкажа много истории – казва кръводарителят. – Те са затворени в мен като вода в чайник. Може би е време да започна да ги изливам...
Писателят се изправя, слага ръце на хълбоците си и казва:
− Моята кръв не струва нищо пред този мой роман. – После хвърля поглед из стаята и започва пак да души въздуха. – Онази супа от рибешки глави трябва да е била превъзходна – промърморва той. – Още долавям уханието й...
Цигарата на кръводарителя продължава да свети. Сега той изглежда също така дълбоко замислен, като професионалния писател. Сякаш с нетърпение чака да се захване с някаква интелектуална задача.
− Когато нямаме сили да се борим с този насилнически свят, обръщаме се към себе си и започваме сами да се нараняваме – казва той, след като дръпва за последно от цигарата си. Хвърля угарката на земята, стъпква я с подметката
си, после минава през вратата, влиза в кабинета на писателя, сяда на стола му и се взира в празната страница на бюрото.
В последните няколко минути преди изгрева писателят се стрелка из стаята си като осакатена безкрила калинка. След това, без да каже дума, отваря входната си врата, затваря я тихо зад себе си и изчезва надолу по тъмното стълбище.

  • Заглавие: Майсторът на фиде
  • Автор: Ма Дзиен
  • Превод от английски: Ангел Игов
  • Оформление: Ина Бъчварова
  • Редактор: Мариана Мелнишка
  • Жанр: Проза
  • Поредица: Отвъд
  • Корична цена: 12.99 лв.
  • Цена online: 12.34 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 216
  • Дата на издаване: 09.2011
  • ISBN: 978 954 491 715 9




Отзиви на читатели (0)


Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Изплези си езика

от Ма Дзиен / превод от китайски: Стефан Русинов

Проза

Това е първата и последната книга на Ма Дзиен (1953), издадена в родния му Китай. Репресиран през 1983 г. като “буржоазен” художник, той заминава на тригодишно импровизирано пътешествие, от което се връща писател: "Изплези си езика" е резултат от скитанията му и неговият начин да разкаже Тибет с обичаите, красотите, тъгите и ужасите му. Литературният му дебют – документални наблюдения в художествена обвивка – е окачествен в Китай като “пошла книга, която петни образа на тибетците” и е забранен, заедно с всички следващи произведения на Ма Дзиен.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 9.00 лв. | Цена online 8.55 лв. | Купи add to cart


images

Моята орис

от Паринуш Сании / превод от персийски: Людмила Янева

Проза

Това е историята на иранско момиче, което среща любовта на път за училище. След като я разкриват, я омъжват насила за политически дисидент през последните дни на режима на шаха. Ала скоро овдовява, след като съпругът й е екзекутиран от новия режим. Когато, цели 32 години по-късно, първата й любов се появява отново, тя се сблъсква с възмущението на трите си вече пораснали деца, две от които живеят в чужбина. Трябва ли да постави на първо място собствените си чувства, или трябва да се съобрази с техните?

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Изчерпано количество