Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Възвишение


images

Възвишение

от Милен Русков

Милен Русков (1966) е автор също на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).

Книгата ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.

Светлозар Игов: Увлекателно-драматичен сюжет, уникални като художествени образи герои, майсторско сказово разказване, трагика и хумор – новият роман на Милен Русков е ключ към философско-историческите и народопсихологически проблеми на възходите и провалите на българина и българската общност в техните исторически пътища и безпътици.

Миглена Николчина: Както и в другите си романи, той върви срещу течението на лесното и повърхностно писане. Като възкресява яркия, мощен, смешен, омагьосващ, покъртителен, първозданно свеж език на възрожденските ни писатели, Русков поднася темите, които създадоха България и българската литература, с нова сила и дълбочина, в диалог с Бога и фатума на историята. Глътка въздух в днешната задуха – онова литературно събитие, на което бяхме престанали да се надяваме.

Ани Илков: Книги като тези на Милен Русков нито се пишат лесно, нито се появяват често в България, а сигурно и навсякъде.

Митко Новков: Иронична, плътна, с богат език, въобще истинско постижение на българската литература.

В личния сайт на автора ще откриете откъси от романа.

"Ако „Възвишение” стане не само почетена, но и четена книга, в „асенчовска” България я чака рецептивната съдба на „Бай Ганю”. И това - да бъде неразбирана и извращавана - ще е най-високото й признание."

Целия текст на проф. Светлозар Игов четете в Liternet

„Най-големият езиков експеримент в българската литература” – това бе едно от паметните определения за третия роман на Милен Русков на скорошната му премиера в Театралната зала на Софийския университет.

Култура - Брой 35 (2653), 21 октомври 2011

„Възвишение” е изключително смешен роман, неговото четене е съпътствано от аурата на комичното и затова веднъж започнат, той не може да бъде оставен."

Мария Калинова, "Литературен вестник

"Всъщност Милен Русков е съчинил не просто език, а съзнание - несъществуващо и все пак възможно. Създал е глас, който обсебва."

Бойко Пенчев, "Капитал Лайт"

  • Заглавие: Възвишение
  • Автор: Милен Русков
  • Оформление: Румен Жеков
  • Редактор: София Несторова
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 13.00 лв.
  • Изчерпано количество
  • Меки корици
  • Брой страници: 408
  • Дата на издаване: 09.2011
  • ISBN: 978 954 491 720 3
  • Изчерпано количество




Отзиви на читатели (6)

покажи всички само заглавията покажи всички

Още едно мнение

от Климент Орешарски, написан на 2014-07-24 16:27:25 637
Наистина оставен без думи и дъх! Просто не знам какво да кажа!
Открих още едно мнение, което бих искал да споделя с читателите ето тук
http://tefter21.com/da-izkatetish-vazvishenieto/

За Възвишение на Милен Русков

от иван хаджиев варна, написан на 2014-03-22 22:55:06 618
„ВЪЗВИШЕНИЕ” - ЕДИН ТЕКСТ-ЕПИЗОД ОТ БЪЛГАРОФОБСКАТА СТРАТЕГИЯ



„Възвишение” - един текст, определян като роман, е пореден проект на неолибералите у нас.

Проектът бе разигран по всички правила на манипулаторското изкуство – възторжена истерия организирана във всички, подопечни медии. И забележете – нито едно несъгласие.

Посочете ми друг подобен случай в историята на литературния живот у нас, пък и по света. Няма. Защото е невъзможно да има.

И така – оказа се, според организираната бутафория, че съвременната българска литература се е сдобила с шедьовър.
Доказателства за този факт не се прилагаха – най-често, като аргумент, се сочеше езика на текста.

В езика на този текст – „Възвишение”, наистина има специфика. Нека се опитаме да разберем каква е тя.


„Ой та, Бабо Марто, да ти иба майката и на тебе!” – ето само един пример за езиковата уникалност на текста „Възвишение”, определян самодоволно (и самоунищожително!) като роман.

Склонността на българина към псувните е забелязана и анализирана още от Найден Шейтанов (1890-1970 г.), който, впрочем, си служи с изумително самобитен език, заслужаващ си да бъде изследван. Разбира се това няма да се случи, тъй като Найден Шейтанов е българофил, а тази немногочислена група интелектуалци днес, а и вчера, се ненавижда...

Но нека продължим да се вглеждаме в езика на текста, определян непонятно защо като роман. Героят възкликва:


„Ибах ти и вятър, няма зарад теб да бързам! Не ще ма смутиш”.


Да, още Найден Шейтанов ни бе казал, че българинът е в състояние да напсува и шипката, на която се е закачил, или го е боднала. Сторил го е преди повече от половин век.
А сега авторът на текста преоткрива тази черта на нявгашните българи, предизвикваща весел смях и тъжна ирония.

В езика на текста „Възвишение” има смесване на времеви пластове, което би било разбираемо, ако бе съзнателно търсено, а в случая то се дължи на непознаване спецификата на епохата. Как героят - представен като дете на епохата на Възраждането ще разсъждава по следния начин:


„Ти характер може да имаш чак началник като станеш, а иначе не може. А началници са малко. Затуй е характерът рядкост”.


По този начин се разсъждаваше в следосвобожденска България.

Тази болезнен-патологична склонност на героя в текста „Възвишение” да употребява изрази, включващи глагола за сексуална активност е неотменима, фундаментална част от неолибералната философия за литературата. И новото, което текстът предлага са възможностите за такава употреба, като тази например:


„(...)един бряст грамаден, кой е, казват, от ибам ти века там набучен”.


На езиково равнище текстът е изпълнен със смехотворни факти, на които би завидял и графомана – титан Семков, като това изречение, например:

„Широта въображения никаква няма в него”.


Безспорно такъв ред на мисли са съществували и през нашето, святото ни Възраждане, но не изразявани по този, меко казано, абсурден словесен начин... Но за неолиберализма в литературния ни живот граници няма...
По отношение на псувните текстът би могъл да служи като паметник на пошлостта, защото авторът му се опитва да се възвиси и даже да философства –


„Време не прощава, сичко подибава”.



Сравнете този израз с мисълта на Левски за времето и ще си дадете по-ясна сметка какво точно се цели с текста „Възвишение” на Милен Русков...

Авторът се опитва да ни показва и многоетажни псувни:


„(...) д ‘ ти иба майката българска старческа”


Безспорно такъв тип псувачи- виртуози съществуваха някога, дали по време на Възраждането ги е имало, не ми е известно, но този език да славословиш като постижение в текста е, меко казано, невъзпитано. Възраждането остана в родната ни история не с псувните си, а с героите си – революционери и книжовници, черковници...

Езикът в текста „Възвишение” не само изобилства с псувачески ентусиазъм, но и на места демонстрира грубото му непознаване от страна на автора, четете и се любувайте:


„(...)дойде един селянин от планинските колиби, комитетски человек и той, и донесе четири коня на кои ще ся натовари хазната (...)”.

Е? Какъв е бил този селянин-исполин, та е носил четири коня? В джоба на абата си ли ги е носил, или под мишница? Коне не се носят, а се водят, правило за изразяване с което се запознават учениците в първи клас.

Само най-упоритите читатели няма да захвърлят текста след първите страници и ще се озоват на стр.164 в която ще прочетат:


„ Ибах та! Мисли малко!
Българе, българе... Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота.”

Следват ругатни спрямо българите, че са „неразбрано племе”.

Как актуално звучи, нали?

Кой надзирател днес, от европейския концлагер, именуван за прикритие Европейски съюз, в който бяхме натикани, не е твърдял същото?

Но авторът отдава почит и над традиционните за нас, православния народ, ценности, ето как:


„Народний певец си е мамата ебал. От нищо нещо прави.”


Авторът на текста „Възвишение” постига и сияйни философски висини, изразяващи се в твърдения като следното:


„Българската работа е: малко турска, малко немска, малко руска”.


Сега разбрахте ли, че ние, българите, нищо си нямаме – всичко е смес карашик, привнесено, от благородните ни учители – турци, немци и руснаци....


За да се стигне до възвишението (на мен ми се струва падението, дружно – и на автор, на героя му) изразено неолиберално патетично:


„Българин да си зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя”.


Българофобията на автора пронизва целия текст за да се възвиси ето така:


„ (...) сичко българско е такова! Умряла работа! Сичкото е сбъркано в тая България – и мостовете, и реките, и полята, и сичко! Зафанали къща – построили курник! После сложили там коня!”


Разбира се, преди да изрази прозрението за същността на българите героят е изразил в присъщия си стил отношението си и към една река, ето така:


„ Мамка й да иба и река Осъм!- извиках аз и се изплюх от тоз ибан мост в пустата река”.


Боже, толкоз жертви на българския сексуален екстремизъм – река Осъм поругана, моста над нея също...


За езиковите нелепости в текста „Възвишение” може да се пише дълго и това би бил истинският роман – роман за българофобията и за нейния идеологически носител – неолиберализма.

Мнозина наивно си мислеха, че след българофобския проект „Батак” опитите да се дискредитира българското Възраждане, ако не спрат, поне ще намалят. Но ето че сме свидетели на нов опит за покушение върху миналото ни. Опитът с текста „Възвишение” е от същия поредък, но този път реализиран чрез възможностите на словото.
Ако се опитаме да определим има ли художествени достойнства този текст длъжни сме да признаем – не, няма. Безуспешен опит за проза. Това е поръчков, агитационен идеологически треторазреден продукт .

Епизод от големия кръстоносен поход на неолибералната идеология у нас.


Стоян ВЪЛЕВ


Возвиси ся бачо Гичо

от Кремена Михайлова, написан на 2013-04-27 15:35:42 539
Допадна ми най-вече разкриването на неща, които често са премълчавани заради прекален патриотизъм, идеализъм, стремеж към поддържане на светъл ореол около всичко от онези революционни времена. Доста обективно отразяване на народопсихологията, както и на положението в Османската империя след средата на 19-ти век.

Няма как да не направи впечатление и езикът. Не зная как е успял да изучи в такива детайли възрожденския начин на говорене/писане Милен Русков. Дори псуването е представено като част от езика на „юнаците“.

Удивих се от спонтанния стремеж към знания и видях принудителната ограниченост на хората в онези векове (какво съкровище може да се окаже в такива времена един-единствен буквар – Рибният!). В някои моменти се ядосвах на българския народ, но в повечето ми беше мъчно за него.

Наистина никак не са идеализирани хайдутите (които могат да бъдат наречени и по много други начини). Съвсем обикновени хора, които си задават въпроси за природата, за Божиите творения, за живота, смъртта, свободата, за самата революция. Имат мечти, въжделения. Но хем иска да си лежи на полянката спокойно на слънце Гичо, хем иска да просперира и да обикаля света.

Най-интересни ми бяха частите с разсъждения на разказвача. Приемах нормално противоречията в мислите на Гичо – ту горд българин, ту се ядосва за произхода си; ту се диви на красотата на живота, ту заключава, че всичко е безсмислено... Има много книги, в които е заявено категорично мнение, но във „Възвишение“ ми хареса, че на много места проличава двойствеността на човешката природа и многозначността на редица понятия…

За самия хайдутлук получих пълна представа – освен за Делото, тези мъже са из горите и заради начина на живот, заради порива към вътрешна свобода - дори без жени, без наложени професии, волни, сякаш собствената мъжка свобода на моменти надделява над идеята за националната свобода. Интересни бяха мъжките отношения, особено между Гичо и Асенчо. В началото наблюдавах как младият с доверие следва по-големия, но после…

Всичко си има в романа – и уникалност на езика, и развитие на действието (краят е изпипан като класически шедьовър), и разсъждения на главния герой; описания на природата и исторически данни.

Особено ми харесва, когато заглавието на един роман има изключително значение, по-точно няколко значения като в случая – аз видях три: мечтата за възвисяване на българския народ, възвисяването на главния герой и възвишението в Стара планина…

За възвишенията ни...

от Нели Захариева, написан на 2012-07-26 17:20:03 458
Ако трябва да кажа няколко думи за българска книга, която ме е пленила, ще кажа за "Възвишение". Заинтригува ме предговорът за словото, а след това и мястото на действие, което е и моето място. Не зная доколко и как отразява историческите факти, но е безспорно, че книгата разчита на отраженията, и преди да бъде история, текстът е за мен народопсихология, философия и поезия. Затова и го препоръчвам.

Возвиших ся

от Таня Кънева, написан на 2012-05-22 10:30:59 447
Никога не съм се забавлявала така с литература за Възраждането. Много рядко срещано е да откриеш в книга с комбинация на едно място от различен поглед, личен "жаргон" и бистър изказ на простички житейски истини.
След като я прочетох я подарих на мой съсед писател, чийто приятели отдавна са само книгите.

отзив

от Иван Попов, написан на 2011-10-09 22:39:18 320
Една уникална книга! Пълна с живот и хумор, земна и човешка! Роман събитие! Препоръчвам го горещо!

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Захвърлен в природата (второ издание)

от Милен Русков

Проза

Действието на романа се развива през ХVІ в. в Испания, по-точно Севиля, много важен град тогава, голямата врата към Индиите. Героите на книгата са лекари, които вкарват тютюна в Европа и са го смятали за лечебно средство. Първият трактат за тютюна, публикуван в Европа (през 1574) е на испанския доктор Николас Монардес, който е един от двамата главни герои на тази книга, и който впрочем нарича тютюна “herba panacea”. Те са смятали, че тютюнът, открит наскоро преди това в Америка, в Новия свят, е панацея, обещаното от древните велико лекарство, с което се лекува почти всичко. Този възглед е бил много широко разпространен сред европейските лекари през ХVІ и ХVІІ в. и следите му могат да се видят доста отчетливо чак до ХІХ.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 15.00 лв. | Цена online 14.25 лв. | Купи add to cart


images

Физика на тъгата (пето издание)

от Георги Господинов

Проза

Георги Господинов получи швейцарската литературна награда „Ян Михалски“ (2016) за „Физика натъгата”!

Книгата е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел "Литература" (2012), награда „Цветето на Хеликон” за най-продавана българска книга (2013), Национална литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2013).

„Физика на тъгата” е финалист на четири европейски награди:

Premio Strega Europeo, Gregor von Rezzori, Haus der Kulturen der Welt Preis, Brücke Berlin Preis.

Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Изчерпано количество