Ало, как сте?

Когато един човек е сатирик, той е сатирик завинаги. И не съществува ситуация, в която той да не пусне своите стрелички към всичко онова, сред което живее. Ирония към семейството (и най-вече към отделните негови съставки, например т. нар. тъща), злъч към политиката (и най-вече към отделните й съставки, т. нар. политици), сарказъм към изкуството (и най-вече към отделните му съставки, т. нар. творци). Изобщо, на прицел са поставени нравите. Какъв е резултатът? Радост за читателя, който си мисли същите неща по същите теми, само че не му хрумват такива хитроумни преобръщания, при това така добре римувани.