Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук
„За радост и възхита на онези, които продължават да четат поезия, Ани Илков отмести камъкА на меланхолията. След дълго мълчание неговото „Събрано” (всичките му книги) върна усещането, че стихотворението може да се пипне, а думите да правят език „болезнен, викащ, разчекнат”. На въпроса: „Дойде ли краят на поезията?”, отговорът е: Ани Илков е тук, все така неистов, мощен, все толкова смазващо разтърсващ. Слушахте го как мълчи. Сега чуйте го какво казва."
Силвия Чолева
„А съдбата ми – камък” - чуйте интервюто на Силвия Чолева с Ани Илков (Артефир, Христо Ботев БНР).
„Несъмнено Ани Илков беше явлението, дразнителят на чувствата, на желанието да се докоснем до нещо ново, различно, изречено за първи път..."
Иван Теофилов
„...Той върна поезията на нейния забравен от половин век обект - езика. (...) Неговите стихове съчетават трагичното с налудна веселост, ужасното с една вцепеняваща ежедневност."
Едвин Сугарев
„... чудесна демонстрация на еротика, ерудиция и ерес, на фантазия, фантасмагория, страстни превъплъщения, "алхимическа и физическа" ирония и самоирония."
Румен Леонидов
„... виртуоз, владеещ всички ритмически и стилистични регистри на българската традиция и заедно с това скандален рушител на мумифицирани светини..."
Миглена Николчина
"...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини...
В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива.
Рисувателното често прелива в скулптурно, цветното в черно-бяло. Пръснатите самотни платна във вид на стихотворения не оформят сюжет, не ползват битийни костатации, а просто заявяват своя глас чрез очите, чрез очите стигат до душата, потръпнала пред цветната картина на нещо случайно видяно, но завинаги запомнено. В българската лирика подобни поети са Иван Давидков и Иван Теофилов, първият тебеширено-цветен, готов всеки миг да се измие след някой внезапен дъжд, вторият скулптурно-статуарен, положен като издялан камък в пространството на вселената."
Антоанета Алипиева
Още
Отзиви (0)
| Корична цена 8.00 лв. | Цена online 7.60 лв. | Купи
Още
Отзиви (0)
| Изчерпано количество
Отзиви на читатели (0)
Напишете отзив за книгата