Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Хомоголгота


images

Хомоголгота

от Адам Георгиев / превод от чешки: Васил Самоковлиев

"Дяволски добра проза, носеща универсални послания.“
– g-punkt.pl

„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“
– Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize
 

„Отличава се не толкова с епична, колкото с особена, в известен смисъл близка до тази на Кундера, поетика.“
– Ева Кантуркова, президент на Чешката литературна академия

„Оригинална, сугестивна, майсторски написана.“
– Градска библиотека,  Прага

„Книгата на Адам Георгиев ни възторгва с умно водения разказ, а заедно с това се наслаждаваме на деликатните поетични символи, които ни доставят удоволствие и утешение в този наш не толкова добър свят.“
– Literární noviny

„Сцените на секс между мъже са наистина великолепни. Не съм чел по-добро пресъздаване на сексуалния акт. Шапки долу!“
– homiki.pl

„Христос е бил гей, а дванадесетте апостоли са му били любовници. В старите църкви всички са знаели тази истина, която впоследствие е била изопачена"

Интервю с автора, публикувано в електронното издание "Блиц


Интервю с автора при гостуването му у нас, вижте тук.

„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“
– Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize    

„Църковните догми, казва най-значимият американски гей автор Едмънд Уайт, са основа на мита за хомосексуалната жертва. Целта на съвременните гей автори е промяната на този мит, а заедно с него и промяната на догмите. Адам Георгиев – гражданин на „Кралството на атеизма“, каквото е Чехия – като никой друг писател постига тази цел. Просто той е писател, необременен от сакралността.“
– Gazeta Wyborcza

„Правим аналогия с митовете на европейската култура и тяхното духовно наследство. Разказвачът, като един Вергилий, води читателите през всичките измерения на Ада, чак до неговото дъно. В противовес на Данте, тук все по-дълбинното проникване в кралството на Сатаната не води към все по-тежки форми на телесно мъченичество, а към вероломен пад в нищото и празното. Георгиев изгражда една модерна версия на „Божествена комедия“, в която непоносимото на екзистенцията не гризе тялото, а психиката, разума и способността за познание.“
– e-splot.pl


Адам Георгиев е роден в Прага на 4 юли 1980 г. За стихосбирката си „Básník Trýzeň Kat“ („Поет Мъчение Палач“, 2007) получава две номинации в анкетата „Книга на годината“ на в. „Lidové noviny“ от президeнта на Чешката литературна академия Ева Кантуркова и от носителя на European Book Prize Мариуш Шчигел .
Премиерата му като прозаик са три книги, известни като „Хомосексуалната трилогия“: „Planeta samých chlapců“, 2008 (на български излиза под заглавието „Хомоголгота“), „Bulvár slunce“, 2009 и „Zabij mě, Eliso“, 2009. Характерни за тях са оригиналният литературен почерк и хомосексуалното откровение, рядко срещани не само в чешката литература. Според Чешката национална телевизия, тази трилогия прави Адам Георгиев най-продаваният гей автор в страната. 
В следващите си прозaични книги Адам Георгиев се оттласква от образа на собствената си генерация. В последната си книга, новелата „Třepetavý zvuk ptačích křídel“, 2011, („Пърхащият звук на птичи криле“), успоредно с връзката между войник и младо момче, авторът третира и теми като неонацизма и феминизацията на Европа.

 

  • Заглавие: Хомоголгота
  • Автор: Адам Георгиев
  • Превод от чешки: Васил Самоковлиев
  • Оформление: Ася Колева
  • Редактор: София Несторова
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 9.99 лв.
  • Цена online: 9.49 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 168
  • Дата на издаване: 07.2011
  • ISBN: 978-954-491-707-4




Отзиви на читатели (1)

покажи всички само заглавията покажи всички

Хомоголгота от Адам Георгиев

от петър михайлов, написан на 2012-02-25 09:32:45 413
„ХОМОЛГОТА” ИЛИ „PLANETA SAMUCH CHLAPCU”

Сам авторът твърди, че заглавието на българското издание е по-сполучливо от оригиналното чешко. Адам Георгиев знае български език и умее да се изразява и да говори на него. Демонстрира го с изявите си из медиите, а и на самото представяне на книгата, осъщесвено от ИК „Жанет” 45.
Дали обаче имам право да оспорвам мнението на поета?
Дали текстът, който имам намерение да сглобя, ще успее да проработи в тая посокя?
Думата ГОЛГОТА определено е с християнска насоченост. Смислово отпраща към мита за разпъването на Христос. По-точно – това е пътят, който извървява Синът, за да изкупи човешките грехове – това е всъщност актът на разпятието. Саможертвата на Божия агнец. Мъките, гаврата на същите тия човеци, заради които се жертва. И прошепнатото с много любов и с много болка: „Прости им, Отче, те не знаят какво вършат”. Хълмът, където е погребан и първият сътворен – Адам. Някои икони изобразяват така разпятието, че кръвта на Иисус се стича върху черепа на Адам. Символ на пречистването.
Също така интересна е смисловата роля на латинската ХОМО. Човек. Това е най-общото значение на думата. Словосъчетанието Хомоголгота би могло да се определи като: човешка голгота. Такава трактовка е доста обща. В действителност става въпрос за доста малка част от човешкото общество. „Хомоголгота” проследява терзанията на един млад хомосексуален човек, който търси любовта. Драмата е в това, че не я намира. И именно в този план на български книгата много повече би спечелила от превода: „Планета на самотните момчета” .
Различните светогледи, разликите, когато са осезателно големи, огромни, метафорично назоваваме: планетарни. Гей-общността действително е друга планета. От една страна непозната, нова (въпреки, че битува от хилядолетия и е позната от Омирово време още!), странна, самотна. От друга -- отхвърляна, неприемана, яростно атакувана.
Самотата е основното чувство в текста на Адам Георгиев. А самотата се обвързва и със състоянието на тъга. Едно непрестанно бягство от тъгата. Макар героят (автобиографичен) да т ъ р с и съзнателно самотата, той има нужда от топлина, нежност, мила дума. Както всъщност всеки човек в съвременния свят. Съвременните психолози често изтъкват тезата, че днешният човек е съзнателно самотен.
Погледнато обаче от друг ъгъл, заглавието "Хомоголгота" е също сполучливо. Защото под жаргонното „хомо” имаме предвид твърде дългото за съвременното говорене и мислене хомосексуалност. Хомоголгота също намеква за самота, мъка, обреченост, гибел.
Ала тук се изпречва друг препъникамък – представената книга е част от трилогия. Т.е. текстът, който имаме на роден език, е един вид непълен. Анализът ми ще се разпространи върху материала, реализиран сполучливо от ИК „Жанет 45”. С надеждата, че ще имаме скоро и останалите две части.
Ще позволя едно чешко-българско обвързване. Не само защото А. Георгиев е подобен феномен. Имам предвид връзка на чисто текстово равнище. Точно когато излиза „Планета на самотните момчета” в Чехия, у нас без шум се реализира „Органични форми” на Николай Атанасов. Българският поет не беше канен по разни медии. Единствено Пъблик Репъблик отдели нужното внимание на това безспорно случване в родната литература. Последва рецензията на утвърден литературовед какъвто е проф. Милена Кирова – приела за мисия да изследва и да се посвети изцяло на въпросите за различния, за другия, за женското писане, за джендър проблематиката.
В свое интервю пред екипа на „Сутрин с bbt” от 12. 07. 2011 г. чешкият писател и поет заявява, че „Хомоголгота” разказва за ада на съвременните гейове. Клубовете, местата където се събират те – всъщност това е преизподнята. Това е месомелачката.
Ще се изненадаме щастливо, че в стихосбирката на Н. Атанасов имаме стихотворение „Месарницата” където е сюжетиран именно този ужас, за който говори и А. Георгиев. Микс-клуб „Спартакус” е топосът, където е претъпкано с оголена плът, която се поклаща вяло. Нагонът, инстиктът за съвокупление е хищнически. Самият акт е брутален, груб, хард – ако се изразим по-западно. И двамата пишещи споделят идята и болката си:
ужасени сме, че единствено сексът свързва хората;
не приемаме само този глад на телата;
искаме и любов;
искаме да имаме и вяра;
ще има ли надежда за нас?
Можем само да бъдем щастливи, че реакцията на Н. Атанасов е в синхрон с тази на А. Георгиев. А това от своя страна би трябвало да ни накара да обърнем доста по-задълбочено внимание към „Органични форми” и „Манифестация” .
Прави впечатление стилистиката на текста. Кратки изречения. По традиция подобна композиционно-словесна особеност определяме като „телеграфен стил”. Прави впечатление сгъстеното изложение. Краткостта. Сбитостта. Някъде имаме само щрих – име и пестелива информация: „Атила. Унгарец”. Няма обяснения от класически тип – портретно описание. По-скоро някаква графичност: „Млад, красив, преуспял. Там се бе научил да взима дрога..... У Карел видях обувките на Войта. Той проникна в мен, а аз заплаках”. С тази кинематографичност успява да предаде главоломното препускане от връзка във връзка. По този начин постига една задъханост, но някаква сепнатост. Недостатъчност. „Аз не искам просто секс. Не, не искам само и единствено секс”, „Аз искам и обич”, Искам и топлина...
Болката от неверността, идеологията: правя секс с тебе, но обичам еди-кой-си всъщност смазва героите. И тук е тяхната драма – не искат да се получава така, а така става. Имат връзки, но те не са стабилни, т.е. не са моногамни. Безразборни. В гей-клубовете, гей-вилите, изобщо в гей-сборищата точно това е изобразено. Вероятно оттук иде и идеята за адското. Разбира се има си цена – СПИН. Само че страхът от „чумата на ХХ век” струва ми се е по-малък от страха да останеш с а м.
Диагнозата "в днешния свят не се плаче" е многократно нарушавана. Героите плачат. И жени, и мъже. Това е колкото тъжно, толкова и радостно – останали са човеци, въпреки опустошенията.
Друга стилистична особеност е превъплъщението в „приказен сказ”. В последната част на романа имаме заиграване със стилистиката на приказното говорене. Само че за съвременната детска приказка, или по-точно нейната вариация: анимационното филмче, детското филмче с герои като Тръстичко, самовилата Амалка и прочее. Дали заигравката с този стилов пласт няма за цел да прокара идеята за детското, за чистото, за наивното?
Чистата и нещастната любов на Зорка към хомосексуалния й приятел. С признанието за нещастната любов завършва романа.
Ала може би най-силен е моментът на друго признание: „обичаш ли като майка, значи обичаш”. Безкористното обичане, жертвоготовното обичане. Само тогава чувствата са истински. Защото липсва омраза. О, да, има болка, ала има и прошка. Може само да се съжалява, че образът на майката е доста блед в текста. Ала нека не забравяме, че фразата е произнесена, разсъждавана е от мъж. Което е вече наистина „друга планета” .

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Жени и планети

от Антон Баев

Проза

В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Книгата сякаш иска да ни каже колко многообразна може да бъде любовта, в богат каталог на любовни чувства, а чрез тях – и на различни поведенчески модели и ценностни представи.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Корична цена 4.00 лв. | Цена online 3.80 лв. | Купи add to cart


images

Кръв от къртица

от Здравка Евтимова

Проза

Със сборника си разкази „Кръв от къртица“ Здравка Евтимова доказва, че е в състояние да прави панорамни художествени изображения на действителността, но заедно с това и лаконични и точни анализи. Тя ни поднася творби, които внушават усещане за цялостност на човешкия характер или за същността на дадено обществено явление.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Изчерпано количество