Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Програма ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 (pdf)
Неустоимо предложение!

ИК Жанет45

Справочник на изданията » » Любовта на 35-годишната жена


images

Любовта на 35-годишната жена

от Калин Терзийски

„Любовта на 35 годишната жена” е новият сборник с разкази на Калин  Терзийски. Нещата, влезли в него, са писани в един доста дълъг период – от 2000 до 2009-та. През този период авторът преминава дълъг път и сменя много различни житейски състояния: лекар-психиатър, сценарист на телевизионни предавания, журналист, безработен от трудовата борса, поет-отшелник, алкохолик и наркоман, редактор в списание, страстен въздържател и вдъхновен планинар, български писател. Сега Калин Терзийски е на 40.
„Любовта на 35 годишната жена”  е третият сборник разкази на автора, излиза шест месеца след дебютния му роман, носещ името „Алкохол”.
Разказите са посветени на великата борба на човека със самотата и  отчаянието. Според автора само в драстични ситуации човекът достига до големите истини. А драстични са всички ситуации от нашия живот.
Героите са жени и мъже от нашето време. Те понякога успяват, но по-често се провалят. Въпреки това, те запазват достойнството си, което е единствената победа, достъпна за човека в земния му живот. Това всъщност е и основното послание на автора: „Животът не е задължително щастлив, не – той по-скоро е една сурова драма, но в нея Човекът е герой, и то какъв! Такъв, че понякога плачем, когато го погледнем тайно отстрани, а понякога тъжно и замислено се смеем.”
Книгата може да бъде определена като сурова. По това тя много точно наподобява живота.

„...Имам една приятелка, която навърши 35 преди около половин година. Не е омъжена, живее в неголям, тих, чист апартамент в един от най-смахнатите квартали на София. Живее сама - като женска богомолка, като хелиев атом, реещ се в Космоса, или по-скоро - като обикновена стара мома.
Не изпитвам никакви угризения да го преразкажа така, както ми го разказа моята приятелка.”

"В разказа "Любовта на 35-годишната жена" през женския поглед на първо четене един човек е поставен в немилостивата ситуация да е на 35 години и да е жена, а отчаянието му го разбива в стената на чуждите драми. Оказва се, че в света сме самички и никой не е дошъл да ни погали по коляното, защото сме паднали и ни боли, а защото това е потребно на него самия."

Целия отзив можете да видите в изданието аctualno.com

 

  • Заглавие: Любовта на 35-годишната жена
  • Автор: Калин Терзийски
  • Оформление: Христо Гочев
  • Редактор: Гергана Саръмова
  • Жанр: Проза
  • Поредица: --
  • Корична цена: 10.80 лв.
  • Изчерпано количество
  • Меки корици
  • Брой страници: 160
  • Дата на издаване: 10.2010
  • ISBN: 978 954 491 641 1
  • Изчерпано количество




Отзиви на читатели (5)

покажи всички само заглавията покажи всички

Самотният наблюдател е прекрасен в своята наблюдателност и в самотата си

от Мира Балдаранова, написан на 2014-03-12 08:39:36 615
Трудно се пише за Калин Терзийски. Ако зачетеш разказите, няма как да сбъркаш автора. Те носят особена сетивност и помъдряло отчание.

Тихата съзерцателност на първите два разказа беше твърде добро начало. Съзерцанието на малкия човек – Кучката Лора и Пешо Морския – с онази симпатия, която описва, а не обяснява, разказва, но не вдъхновява, ме спечели отново като читател. Разкази за малкия човек, у когото внезапно се е събудила жажда за красота. Малкият човек, към когото животът обичайно не е бил благосклонен, но в когото дреме обречен зародиш на голям човек. И ако някой ден, по случайно стечение на обстоятелствата, онзи спящ недорасляк се събуди, може да изненада останалите малки хора с нещо драматично голямо, което ще си остане незабелязано поради факта, че е неразбираемо за тях. Затова никой не се впечатлява от отсъствието на Пешо Морския, удавил се в преследване на русалката от своите сънища. Нито от убийството на Кучката Лора.
Животът на малките хора приключва нелепо, тъжно и незнайно, такъв, какъвто е бил през цялото време. Дотолкова, че дори и разказвачът не е изненадан от това.

Всъщност образът на разказвача плавно преминава през особената свръхсетивност на самотен наблюдател, насища се със сивотата на отчуждения човек и се обезцветява до самотника със сухо сърце и притъпени сетива. Първият ми допадна най-много. Не точно заради цветовете, по-скоро заради хуманността.

Идеята за малките и големите се вплита в образа на отчуждения човек, за когото има един основен проблем – чудовищният брой на хората, които нямат нищо общо с живота му. Огромната пропаст между това, което е и това, което е извън него. „Възможно ли е да умре някой, а светът да продължи да съществува? Та нали, ако умра аз, светът ще престане да съществува.”

В „Разговор с един арабин” към всичко това се добавя и субективната интерпретация на политически събития през погледа на един мюсюлманин. Когато малките се борят за свобода по отчаян начин правят отчаяни неща, за да се почустват значими (атентатите от 11.09). Когато големите се борят за богатствата си, те не могат да прощават, защото им липсва мъдрост за това. Или както смирено заключава християнинът: „Американците ... Те са още малки”.
В търсене на истината се допитваме до мирогледа на двете религии с най-много последователи по света и заедно с автора стигаме до простичкото: Да се прости! или Светът трябва да помъдрее, ако иска да оцелее. Сигурна съм, че и последователите на будизма биха се присъединили към това възвание.

В познатата атмосфера на „Лудост” ме върна „Дядо Коледа като млад”. Тук разказвачът е професионален наблюдател. Образът на обезверения психиатър, колебаещ се чия душа да спаси – своята или тази на пациента ми е симпатичен още от романа. „Не е ли по-добре да обърна внимание на своята душа и да поживея своя живот, а не да прекарвам времето с нелепи и празни опити да решавам съдбите на другите”. Колко ли по-хубав щеше да е светът, ако всеки се грижеше за своята душа? Дали тогава щеше да има нужда от спасители на чужди души? Човекът тук е мъхнат и загадъчен горски камък, притулен в сумрака на гората, незабележимо променящ нюансите на мъха си.

Преди да стигне крайното си състояние на пълна изолация, самотният човек преминава през едно състояние на особена свръхсетивност, дефинирано от автора като „самотен наблюдател”. В действителност самотният наблюдател е прекрасен в своята наблюдателност и в самотата си.
„Той забелязва детайли, които другите не забелязват, вижда картини, които другите не виждат; изучава лица, жестове, характери, светлини и сенки, които само тези като него могат да открият и възприемат, обхванати от тъжно вълнение.”. Той толкова напомня на човек на изкуството, че ми се иска някак си да успее да избегне пълната изолация, при която сърцето му ще се превърне в камениста пустиня, а сетивата му ще закърнеят. Това е един малък човек, който наблюдава нещата, просто защото е излязъл от живота.

Жената на 35 сякаш ми се изплъзна в общата картина на разказите. А като се замисля, ще си призная, че лекичко се подведох по заглавието заради слабостта си към тази възраст. От разказа ми остана само един мъжки образ, който наподобяваше по своему самотен наблюдател, изживяващ последните си дни преди пълната физическа изолация от света.

Всъщност в съзнанието ми остана и един женски образ – Тя, със зеленото си кожено яке, късата коса и мъжката чанта в лявата ръка. И слава богу, че се появи! Леко се бях притеснила от утопичната „приложна естетика” на разказвача....

В последните три разказа пишещият човек бе плашещият човек. Страстен колекционер на нещастия, тотално отчужден, самобичуващ се, задушен от своите зли музи. Търсещ себе си единствено в смъртта си. Тук намерих и един професионален наръчник на самоубиеца. И за няколко дни изгубих смисъла на своето ежедневие.

Калин Терзийски, уважаеми читателю!

Честен

от zeeljove@abv.bg, написан на 2012-02-10 10:29:23 399
Абе този автор много го гледам по телевизиите, взе и европейска награда, надуват му се платната, хванали сте момента с него. Дано задържи скоростта, макар че не съм сигурен доколко времето ще е благосклонно към тънки текстове от подобен характер. Но поне прави впечаление на автор, честен към словото.

Дилема

от П. Пенчев, написан на 2011-12-19 10:42:17 359
Лек стил, до прозирност. Светослав или Кайо -- кой надделява, дилема... Новата книга не съм я чел, но честито на твореца за европейската награда!

biva

от Gari, написан на 2011-11-24 18:26:34 335
Stava, 4etoh, o6te moge!

Рекламиране

от Станимир, написан на 2011-03-08 12:24:43 274
Рекламиран автор, правете такава реклама и на други свои автори, които я заслужават.

Напишете отзив за книгата

Име *
Уеб-сайт
E-mail * (НЯМА да бъде публикуван)

Заглавие *

Отзив *
vconf Моля попълнете този код в полето: *

Хората, които купуват тази книга, купуват също:

images

Има ли кой да ви обича

от Калин Терзийски

Проза

Реч за представяне на суровите мисли

Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване.
Поетите в кучешките времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите.
В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори.
Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми и тоалетни чинии.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Изчерпано количество


images

Имен ден за добрия човек

от Калин Терзийски

Проза

„Имен ден за добрия човек“ е петият сборник с разкази на Калин Терзийски. След „Има ли кой да ви обича“ и „Любовта на 35-годишната жена“ „Имен ден за добрия човек“ е книга с много по-ясни послания, по спокойна и по-мъдра. Разказите са писани в периода от 2008 до 2011 и въпреки привидната си и неочаквана разнопосочност и различия в темите са подчинени на една силна и дълбока тема – постигането на душевна хармония и пътя, който човек изминава, за да открие себе си.

Ощеadd to cart Отзиви (0) | Изчерпано количество